Три дни след терора във Франция – опит за анализ 0

Публикувано на 16.11.2015

Минаха три дни от атаките в Париж.
Нарочно изчаках три дни, през които следях мненията на политолози, културулози и социолози, репортажите на медиите и коментарите на хората, всички посветени на трагедията наречена „война срещу човечеството“, за да мине периодът на прибързаните заключения.
Не съм експерт, но и не приемам много от мненията на нарочените за такива.

Направи ми впечатление, че всички търсят отговори на въпросите какво доведе до трагедията, ще я има ли Франция, ще я има ли Европа. Мнозина обвиниха бежанците, малцина ги защитиха, други намериха причини в ислямската религия, трети – в религиите изобщо.

Моето мнение е, че истинската война се води на друго място, а случилото се в Париж не е война, тероризъм в чистата му форма. Тероризъм, ползващ религията като прикритие. Постарах се да анализирам ситуацията, започвайки с търсене на дефиниция за тероризъм.

Намирането на дефиниция за понятието „тероризъм”, която да е приемлива за мнозинството, се сблъсква с едно основно препятствие – отрицателната емоционална конотация на този израз. Думата „тероризъм” се е превърнала в понятие, което съдържа по-скоро чисто дискредитиращ елемент, отколкото описание на специфичен тип действия. Хората го използват,за да изразят неодобрението си от разнообразни явления, които не им се нравят, без да се опитват точно да дефинират съставните
елементи на терористичното поведение.

За да бъде дадено определение на тероризма, трябва да го разглеждаме по-скоро като начин на борба, отколкото като обществено или политическо извращение и да подходим към това явление от техническа, а не от морална гледна точка.

За адекватно и точно определение на това понятие, е необходимо да се прави разлика между различните условия на насилствените действия и да се разграничават различните видове конфликти. Докато понятието „тероризъм” означава за онзи, който го употребява, само ужасяващ насилствен акт, то ще бъде полезно повече за пропаганда, отколкото за проучването му.

Интересен подход за дефинирането на тероризма е възприет от двама холандски изследователи от университета в Лейд – Алекс Щмид и Алберт Йонгман. Те събрали 109 определения на понятието, дадени от университетски учени и държавни служители и ги анализирали, за да открият основните им съставни елементи.

Ето какво показват анализите:
насилието – присъства в 83.5% от определенията;
политическите цели – в 65%;
страхът и ужасът – в 51%;

Сами по себе си обаче, тези три основни понятия не са достатъчни, за да се изработи
точно определение. В тях не присъстват елементи, които биха могли да разграничат тероризма от други форми на насилствени конфликти като конвенционална война. Защото и тероризмът и войната  използват насилие за постигане на политически цели, а масовите бомбардировки над цивилни очевидно имат за цел да всяват ужас сред набелязаното население.

В контекста на събитията в Париж се налага да отделим понятието тероризъм като го разграничим от останалите форми на политическо насилие. В съвременната му употреба това понятие се свързва по-често с определен тип насилствени действия, извършвани от индивиди или групировки и по-рядко от цели държави (Ислямска държава), а действията се извършват по-скоро в мирно време, отколкото във време на конвенционална война.

И тук е първото голямо противоречие на днешното време, защото ако на териториите на Европа и САЩ не се наблюдават военни действия, това далеч не е така на територията на държави като Ирак и Сирия.

Дефиницията на думата тероризъм дадена от Държавния департамент на САЩ гласи следното:
„тероризмът е умишлено насилие с политически мотиви, извършвано срещу мирни мишени от маргинални националистически групировки или нелегални агенти на определена държава, чиято цел обикновено е да повлияе на общественото мнение.” С други думи, с терминът тероризъм се обозначава по-скоро насилието, извършвано от страна на бунтовници, отколкото насилието от страна на държавата. Това не е тежка въоръжена военна операция на ИДИЛ, а добре планиран терористичен акт, който има типичните за терористичните организации цели.

Как се стигна дотук?

Сигурно много от вас са виждали снимки, които показват състоянието на Ирак, Сирия и Либия преди намесата на САЩ и след това.

Там беше създаден хаос, който трябваше да бъде контролиран, но дали умишлено или не, контролът беше изтърван и последствията тепърва ще бъдат усещани по целия свят, първо на Европейския континент, а после и на други места. (Имам публикация по темата за възникването на ИДИЛ).
И още една статия по темата от днес: „Секретни файлове разкриха структурата на Ислямска държава“

Докато в Ирак, Сирия и Либия  войната от години е факт, населението в мирна Европа и Северна Америка разбираше за нея само от социалните мрежи и от внимателно подбраното съдържание на световните новинарски агенции, само че това, което се случва в трите посочени страни, също е форма на международен тероризъм, но вече институциализиран такъв, спазващ всички „правила“ на войната. Дали това атаките идват от САЩ или от името на вътрешна бунтовническа армия, няма значение, там се води явна война.

По отношение на избиването на мирно население хвърлянето на атомни бомби над Хирошима и Нагазаки, сложило край на Втората световна война, също може да бъде възприето като пример, отговарящ на същите определения на тероризма, макар и в много по-голям мащаб.  Там например става въпрос за актове на насилие сред японското население, имащи за цел да всеят ужас и страх, за да бъде постигната една определена политическа цел. Т.е. тежки извращения на законите на войната са били допускани от немалко демокрации.

Това, което искам да кажа е, че и тероризмът и войната са стратегии на бунта, които по същността си са доста различни, но за разлика от тероризма, войната се опитва да наложи физически контрол върху конкретна територия. Точно поради тази причина на територията, за която бойците от ИД се бият, се води война, която остава скрита за света, и за да си привлекат световното внимание, войниците  са принудени да прибегнат до действия, които можем да характеризираме като чист тероризъм.

Защо се опитват да привлекат световното внимание?

Тероризмът е стратегия, основана най-вече на психологическия натиск. Като всички форми на война и тероризмът има важен психологически компонент, който от една страна се опитва да подрони морала на противника, като всее страх в неговите редици, а от друга страна, да заздрави доверието в себе си със собствените си сили и с желанието си за борба. Тук не бива да пропускаме подкрепените от целия свят военни действия на Русия на територията на Сирия, американските и турските удари и новината от 13.11.15, че американските спец части най-вероятно са убили екзекутора от британски произход Джон Джихадиста. Видно е, че светът осъзна нарастващата заплаха и обедини сили срещу опитите за укрепване на „новата държава“. Тези военни действия имат две основни последици:

1. масово изселване на мирно население от зоните на сраженията;
2. деморализация на редиците на водещите сражения „ислямисти“.

Първото следствие доведе до огромни миграционни потоци на Стария континент, второто доведе до спешна нужда от предприемане на спешни мерки, които да сплотят воюващите представители на Ислямска държава. Така ИДИЛ имаха спешна нужда от терористичен акт със световен отзвук.

По принцип атентаторските действия на всички терористи имат за цел  идеята им да прерасне в широко революционно движение. Мишените се подбират грижливо, търсят се символи, чието атакуване да осигури максимално медийно покритие. Именно медийното покритие е онова, което непоследък липсваше на ИДИЛ. Спряха информациите за воденето на военните действия на тяхна територия, липсва информация за нови техни победи, изчезнаха и страшните репортажи с обезглавявания на заложници, които често бяха мюсюлмани.

Медиите, които им бяха дали популярност и им гарантираха приток от съмишленици, има отнеха даденото. Жестокостите извършвани от хората на ИДИЛ имаха за цел да засегнат онези, които оставаха неутрални да ги принудят да вземат страна. Религията нямаше значение. Бяха избивани цели села и градове, а мюсюлмани бяха клани като смъртта им беше показвана пред света, за да всее страх. И точно хората, които отказаха да участват в грозния експеримент наречен Ислямска държава, потърсиха спасение в европейските страни. Сигурен съм, че голяма част от тях са участвали във военни действия само и само да запазят своя и на семействата си животи до първия удобен случай за бягство.

Когато терористичните организации избират за мишени мирни европейски държави, за да създадат климат на хаос, имат една ясна цел – да покажат неспособността на правителството да въдвори ред и законност. Терористите се надяват, че в подобна обстановка обществото ще изисква това твърде „слабо” либерално правителство да бъде заменено, после примерът да бъде последван в Лондон, Берлин, Рим, с което да бъде объркан нормалния ход на събитията.

Колкото и това да не представлява цялостен план за получаване на власт, коментарите в социалните мрежи и медиите говорят за частичен успех на терористите. Хората искат оставката на Меркел, която с толерантното си отношение към бежанците е обвинявана за основен виновник за хаоса, макар те да нямат нищо общо, голям брой хора настояват за твърди военни действия, но малцина осъзнават, че това е целта на терористите в момента – да въвлекат възможно най-много европейски държави във военен конфликт чрез удобно противопоставяне на религии, а един такъв военен конфликт лесно може да прерасне в глобална война, в която да бъдат застъпени отколешни вражди, икономически интереси скрити зад претекста на религиозни противопоставяния между християни и мюсюлмани.

Да не забравяме още нещо – ИДИЛ нямат интерес милиони да напускат териториите, на които те искат да създадат новата държава, това са техите източници на финансиране. Също така тези хора са им  необходими, за да могат техните мозъци да бъдат промити посредством религията, да бъдат подчинени и държани в страх, също както при режимите на Саддам, Кадафи или Асад, за да могат да бъдат използвани като армия в борбата си за международно признат суверинитет на „новата държава“.

Защо пак Франция?

Защото там страхът е вече посят и защото там вече има религиозен конфликт, който противопостави мюсюлмани и християни, особено след удара над редакцията на Шарли Ебдо. Онези, които се чувстват отритнати от християнското мнозинство, най-вече представителите на по-ниските социални прослойки, са лесно манипулируеми посредством религията и обещанията, както за нова силна държава базирана на исляма, в чието име те да умрат, така и обещанията за невиждано щастие и неповторими блага на оня свят.

Освен това терористите си дават сметка за своята слабост като военна сила в сравнение с мощта, на което и да е  правителство в пряк  физически сблъсък, но смятат, че са по-издръжливи и ако упорстват, ще постигнат целите си. Те много добре познават механизмите на всяко едно демократично правителство и всички процеси, които произтичат от политическия натиск, несъгласията и дебатите в общественото мнение, където хората вземат решенията. Ето защо стабилността не само на Франция, но и на целия Европейски съюз в момента са от особено значение.

Постигат ли целите си терористите?

След атентатите в Париж четири неща са сигурни:

1. ИДИЛ отново успя да привлече международното обществено внимание върху себе си, като по този начин:
2. увеличи международна легалност на идеята си, мотивира разколебаните си съмишленици, очаква да получи нови;
3. целта да бъде създаден хаос и да бъде упражнен натиск над европейските правителства  вътре в техните държави е постигната, а в хаоса те са в свои води;
4. от военна гледна точка (каквато е тяхната) цивилните жертви са малко, в сравнение с десетките милиони през Втората световна война, но политически, за тях това е триумф.  Телевизиите вече правят черни очерци на всички атентати от 11.09.2001 до днес и търсейки гледаемост, подчиняват целия свят пред страха от тероризъм без да правят разлика, че става въпрос за коренно различни цели, интереси и организации.

В тази връзка медиите, особено българските със своите прибързани гледни точки и псевдо специалисти в студиата си  несъзнателно помагат на идеята за Халифата.

Кое е успокояващото?

В случая с Франция се касае за защитата на една национална кауза и запазване целостта на една пословична с шовинизма си нация. Тук нямаме  насилие породено от социално-икономически сблъсъци, тук говорим за отпор срещу външно вмешателство, което ще бетонира сплотеността на  старата европейска държава и ще накара целият ЕС, целият свят да разбере колко важно за спокойствието на бъдещите поколения е да сме заедно.

Като заключение мога да кажа, че определено телевизиите и интернет спомогнаха за раждането на нов вид тероризъм, наречен рекламен тероризъм, но нито една терористична организация досега не е успяла да се разгърне дотолкова, че да постигне докрай целите си, особено когато срещу нея е целия свят. С всичките условности на това твърдение…
(40 страни са финансирали ИДИЛ, част от тях членки на G20)

Изводи:
Религиите все още се ползват за противопоставяне на човечеството и от това се възползват умели манипулатори с ясни политически цели, в които няма нищо религиозно. Религиите ги е имало и ще ги има. Те не могат да бъдат премахнати. Затова те трябва да съжителстват в мир и в това трябва да бъдат фокусирани усилията на правителствата, световните лидери и медиите Хората не бива да се поддават на внушения че названията „ислямистка групировка“ и „ислямска държава“ имат нещо от ислямската религия.
И последно: самите мюсюлмани трябва да осъзнаят, че тероризмът плюе върху корана по-демонстративно от всички карикатури и иронични коментари взети заедно. Мюсюлманите са първите, които трябва да дадат отпор на прикритите зад религията посегателства над човечеството и над религията им.
И разбира се, че ние – немюсюлманите трябва да им помогнем.

 
Pin It Добави в Svejo

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Публикувано в мислене с етикети , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Постоянна връзка.