Домашното насилие срещу мъжа 0

  1. Какво е насилие?

Всяко действие или поведение насочено срещу друг човек или собствената личност, което предизвиква физическо, психическо или емоционално страдание, може да се нарече насилие.

Насилници има сред всички общности и сред мъжете и сред жените.

Насилието над жените е глобално явление, което не се вписва нито в социални, нито в икономически, нито в национални рамки. То представлява сериозно нарушение на правата на човека и за съжаление в много случаи остава ненаказано. Примерите за насилие над жени са безкрайни, а жертвите неизброими.

  1. Какво е домашно насилие?

Когато се говори за домашно насилие, първата асоциация е с физическо посегателтсво върху личността, при което физическото надмощие на мъжете автоматично ги отдалечава от представата за жертва. Но домашното насилие има и други форми, например психическо, емоционално, икономическо, нанасяне на обиди и подигравки.

Според определението на Закона за домашното насилие “Домашното насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие. Принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Практически когато стане дума за домашно насилие, си представяме, че агресорът е мъж. За жените, които могат не само да унизят и оскърбят, но дори и да ударят, се говори малко.

Съществуват няколко варианта обозначаващи проблема- “домашно насилие”, “семейно” или “партньорско”. От самото словосъчетание се подразбира, че това насилие произлиза между хора, намиращи се в лични отношения- съпрузи или партньори, понякога бивши и не задължително живущи заедно.

Много е важно да се прави разлика между семейния конфликт и партньорското насилие – което е повтарящо се и следва определен патерн. Конфликтът дори и остър, не влиза в категорията домашно насилие. Разликата е там че семейният конфликт има локален , изолиран характер, който теоретично е възможно да се реши например с помощта на юрист или психолог.

Още по-просто да го кажа – при конфликта има начало и край!

Главната и най-голяма заблуда за домашното насилие, която съществува в обществото, е че причината се крие в действията на пострадалия партньор, а насилникът е бил провокиран. Това автоматично повдига погрешния въпрос” за какво”? И тенденцията е да се търси оправдание за агресора.

Партньорското насилие – това е система на поведение на единия член на семейството по отношение на друг, в основата на която лежат власт и контрол. Няма конкретна причина, освен това, че единият от партньорите се стреми да контролира поведението и чувствата на другия.

Например вероятността от домашно насилие се увеличава, ако една жена и нейните познати предпочитат да не обсъждат темата за насилието и не търсят помощ, а съпругът й и неговите познати не осъждат използването на сила.

  1. Насилието над мъжете

Все повече мъже стават жертви на домашно насилие. Това показва ново национално изследване. Една на 3 българки признава, че върху нея е упражнявано домашно насилие от партньора й, а при мъжете  вече се говори за един на 4-ма мъже. Действителната цифра и при мъжете и при жените е много по-голяма, тъй като много от тях не смеят да говорят за този проблем.

В последните години все повече мъже споделят, че са подложени на системен тормоз от страна на половинката си, които вдигат непрестанни скандали, чупят предмети, опитват се да ги изнудват, че ще лишат мъжете си от жилището или от децата им, ако не направят едно или друго. Има жени, които прилагат и физическо насилие.

Обикновено физическото насилие над мъжете се среща много по-рядко, отколкото това над жените. Но когато го има – то винаги е съпроводено с допълнителни словесни унижения.

Жените също така са склонни към икономическо насилие. Например жената може да се стреми да контролира всички разходи в семейството и системно да унижава мъжа си поради ниски доходи. Проявата на женска агресия е присъща за семейства, в които мъжът е дал на жената водеща роля в решенията на всички семейни въпроси. В рисковата група се считат мъжете, които са изложени на материална несигурност.

  1. Психоемоционално насилие

Противно на очакванията, изследванията сочат, че при 40% от случаите на емоционално насилие става въпрос за насилие на жени над мъже. Може за някои да звучи смешно, но съществуват доказателства, че мъжете са по-податливи на психическа манипулация от жените. Мъжете са особено чувствителни на емоционално насилие, когато бъдат наричани „страхливци“, „импотентни“, „провал“ и др.  За съжаление, поради социалната стигма и срамът, породен от факта, че могат да бъдат наречени „женчовци“, за този тип емоционална агресия почти не се говори. Това обаче не означава, че този тип насилие не съществува, а напротив.

Докато мъжете са склонни да прибягват до физическо и сексуално насилие, жените по-често прибягват към психоемоционално, което се проявява под формата на обезценяване, кастриращо поведение, сравнения, безкрайно неудовлетворение и критика. Експерти твърдят, че психоемоционалното насилие би могло да бъде по-лошо и от побой. Жертвите, независимо от пола тежко живеят в ситуация на постоянно психично и емоционално насилие, то може да доведе до психична травма, тревожност, депресия, до маса заболявания, дори и психични разстройства и самоубийство.

Най-разпространеният вид женско насилие над мъжа се явява психическото насилие. Постоянното “пилене” на партньорката/съпругата по повод ниската заплата,  неизхвърления боклук, неумението му да ремонтира, се среща едва ли не във всяко семейство. Жената редовно използва провокации и психологически натиск, за да задоволи своите желания. Тя контролира мъжа и неговото емоционално състояние като го поoщрява или насърчава или пък блокира действията му.

Жената дава други мъже за пример, като сипе комплименти или им се възхищава, а за партньора си говори със снизхождение и съжаление. Така жената показва на мъжа, че го оценява по-ниско, отколкото потенциалните конкуренти/съперници.

В крайна сметка мъжете, които са преживели насилие от жени, се оказват в психологически капан и престават да се чувстват мъже. Те почти никога не търсят официално помощ и всячески прикриват случилото се, страхувайки се от подигравки. Формира се неувереност, неспособност да защитават собствените си възгледи. При повечето сексуалният и семейният живот се рушат.

Примери за психоемоционално насилие:

Психическото насилие може да има вербални и невербални форми. Ето някои болезнени примери за вербална агресия:

  1. „Какво се правиш на дървен философ?“ Не можеш да мислиш!
  2. „Хаха, ти чуваш ли се какво говориш?!
  3. „Къде си тръгнал на тия години да пътуваш?! Не се ли виждаш, че едвам ходиш.“
  4. „Млъквай, глупак такъв!
  5. „Ти си виновен! Заради теб сме на това дередже.“
  6. „Даже и за секс не те бива.“
  7. „Ти си пълен олигофрен. Една работа не можа да свършиш като хората.“
  • Постоянно Ви критикува, крещи и/или Ви обижда (например, казва Ви, че сте много дебел или прекалено слаб , че сте глупав, че сте лош баща, съпруг, любовник)
  • Игнорира Вашите чувства
  • Подиграва се на Вашите убеждения
  • Манипулира Ви, използвайки лъжа
  • Обижда Вашите роднини и приятели, за да ги отстрани от живота Ви
  • Отказва да излиза с Вас и да се срещате с други хора
  • Пречи Ви да поддържате отношения с Вашите роднини и приятели
  • Изцяло контролира семейния бюджет и сама взема финансовите решения
  • Унижава Ви пред хора
  • Заплашва да си тръгне или да Ви изгони от вкъщи
  • Заплашва да Ви вземе децата
  • Системно и несправедливо наказва децата или не Ви допуска до тях
  • Да ви крещи в присъствието на приятели
  • Да ви унижава и да ви натяква вашите недостатъци
  • Да се присмива над грешките ви
  • Емоционално да ви манипулира, плачейки, докато не направите това, което тя иска от вас.
  • Да ви бърка в телефона
  • Да ви обвинява в изневери
  • Кара ви да се чувствате виновен за всичко, може да варира от емоционални изблици, до сърдито мълчание, като през цялото време ви манипулира
  • Критикува ви, прави наприятни и саркастични коментари. А това наистина може да смачка самочувствието и самооценката на жертвата.
  • Сплашване и заплахи – тя може да крещи, да бъде агресивна, с цел мъжът да се почувства незначителен и да не му се даде възможност да отстоява себе си.

Не по малко опасна е и пасивната агресия, при която насилникът може да те убие с мълчанието си, както и с това, че те игнорира непрекъснато. Насилникът е емоционален манипулатор, който не се интересува от емоциите на жертвата и ловко вменява вина, за да контролира емоциите и поведението на своя избраник.

Емоционалната злоупотреба е поведение, което има за цел да контролира и провокира друго човешко същесто, чрез използването на страх, унижения, заплахи, вина, принуда, манипулация. Емоционалното малтретиране, може да включва всичко от постоянни обиди и критики, както и постоянно неодобрение.

Емоционалната злоупотреба е характерна с това, че системно се въздейства върху самочувствието на жертвата, чувството и за собствена ценност, доверие в собствените и възприятия и нейната автономност. Независимо дали емоционалното насилие е постоянно чрез сплашване или прикрито под “насоки и съвети”, резултатите са сходни. В крайна сметка жертвата на злоупотребата губи всякакво чувство за себе си и личната си ценност. Травмите, следствие на емоционално насилие могат да бъдат по-дълбоки и по-трайни от физически такива.

Обидите, критиките и обвиненията отправени към жертвата бавно убиват самочувствието й. Жертвата е сломена емоционално и започва да се обвинява за случващото се. Самооценката на жертвата става толкова ниска, че в един момент тя се вкопчва в насилника.

Емоционално насилваните хора се чувстват безполезни, те започват да вярват, че никой друг не би имал нужда от тях освен насилника. Те остават в насилническата ситуация, защото вярват, зе няма къде другаде да отидат. Техният голям страх е да не останат сами.

  1. Кое кара мъжете да мълчат?

Мъжете рядко идентифицират проблема като насилие от страна на жената. Неприятна им е  както самата формулировка, така и осъзнаването на това, че са предстатвители на силния пол, а се нуждаят от подкрепа.

Мъжете по принцип по-рядко се обръщат за помощ, тъй като са по-затворени, отколкото жените. На тях им е по-сложно да признаят дори пред себе си, че има проблем.

Какво ще сипомислят хората? – е основният въпрос.

В обществоо има определени стереотипи:

“Мъжът трябва да бъде силен”

“Мъжът трябва да е независим”

“Мъжът не трябва да търси помощ”

“Мъжът не чувства болка”

“Мъжът не се оплаква”

“Ако те е ударила жена, това е срамно и унизително и ти сам си си виновен”.

За мъжете е срамно да си признаят, че са подложени на тормоз от партньорките си. Мъжът рискува да бъде унижен, оскърбен, обезценен, осмиван, ако признае, че върху него е извършено насилие от жена. Самата фраза “наби ме жена” обикновено предизвиква у околните смях и недоверие, а у казващия го –срам. И точно този срам не позволява на мъжа да се обърне за помощ. А особено пък за помощ към специалист.

За мъжа е много по-лесно да отиде в бара или при приятели, да обсъди с тях и да поиска съвет. Но обичайно съветите са от рода на “Бъди мъж! Трябва да я превъзпиташ!”. И когато този мъж се прибере вкъщи наслушал се на “съветите”, той провокира нов епизод на агресия.

  1. Кое кара мъжете да останат там?

Проблематично е разпознаването на актовете на насилие и осъзнаването, че човек е жертва на близките си поради действия като икономическо ограбване, обидно и унизително отношение, пренебрежение, манипулиране и цяла гама разнообразни форми на тормоз, недостойно третиране и нарушаване на правата. Голяма част от жертвите на насилие свикват със ситуацията, тъй като имат периоди на „нормалност“, които им дават надежда, че нещата се подобряват.

Усещане за безпомощност

Самата есенция на насилието се съдържа в това, насилникът да обезсили жертвата си. Основното усещане е слабост и невъзможност за справяне със ситуацията. Страхът, че няма да получат разбиране и подкрепа, парализира мъжете и ги прави неспособни да се застъпят за себе си.

Финанси и деца

Докато по-често срещаните случаи са мъжът да обезсили партньорката си финансово, за да бъде невъзможно да избяга от него, жените често заплашват партньора си, че ще вемат децата и те ще израснат без баща.

Срам

Обществото вменява, че любовта и семейството трябва да се запазят на всяка цена, че любовта може да се справи с всички препятствия, че ако наистина обичаш някого, то тогава ще го приемеш с всичките му недостатъци.

  1. Как да си помогнем?

Дали една жертва на насилие ще предприеме мерки за разделяне от насилника зависи най-вече от наличието на подкрепяща среда и от материалните условия на живот. Подкрепящата среда в лицето на семейството, приятелите и работодателите е решаваща. Институциите също имат важна роля, като предоставят услуги и мерки за закрила на жертвата и постигане на справедливост. Общественото мнение, стереотипи и възприятия на проблема също са част от тази среда.                                                                             Една от първите стъпки когато човек почувства, че е подложен на емоционално насилие от партньора си, е да говори с някой, който е извън тази връзка, който не е въвлечен и би могъл да даде друга гледна точка, може да се обърне към семеен психолог.

Какво да направи човек, който е разбрал, че се намира в дисфункционални отношения и страда от емоционално насилие?

Има два изхода:

Първо- жертвата, съвместно с агресора следва да се обърнат за помощ към семеен психолог например. Процесът на подобряване на отношенията ще отнеме време, дори много време. Но, ако агресорът е съгласен на психологическа помощ, то качеството на живот на двойката бързо ще се подобри.

Вторият изход е – приключване на дисфункционалните отношения, което разбира се изисква огромни усилия от страна на жертвата. В този случай също е препоръчително да се обърне към психолог, за да не попадне в подобен вид отношения отново. И да се работи върху тези психологически трудности, които толкова дълго са държали човек в дисфункционалните отношения.

И в двата случая ще се наложи да се мобилизират всички ресурси, за да се поеме по пътя на самоуважението и достойните отношения.  Ето и някои насоки към жертвата, за да направи тази важна крачка към психичното благополучие.

Установяване на граници:

Да каже на агресора, че повече няма да търпи критики и оскърбление. Трябва да се погрижи за своята безопасност, да има място, където може да се уедини в случай на конфликт.

Да се погрижи за своите нужди:

Жертвата трябва да спре да мисли как да накара агресора да се чувства по-добре, а трябва да намери начин да реализира собствените си потребности. Тук не става дума само за базовите потребности като сън, храна и почивка, а да започне да организира времето си за срещи с приятели и близки. Да посвети време за себе си и собствените си интереси.

Да запази спокойствие:

Обикновено агресорът знае кои са болните места на жертвата и много лесно успява да го провокира, за да се скарат. Затова жертвата трябва емоционално да не допуска да бъде въвлечена в дискусията, да не се старае да оправдава или успокоява агресора.

Намиране на помощ и подкрепа:
Агресорът често възпрепятства общуването на жертвата с други хора, ето защо е важно да бъде възстановен кръгът от хора, които позволяват на жертвата да се почувства ценен и нужен.

Горните примери изглеждат очевидни, но едновременно с това неизпълними в ситуация на емоционално насилие. Трябва да знаем, че дълбоко в душата си агресорът  е раним и неуверен в себе си. Обикновено агресорът не стъпва в конфликт с този, който излъчва сила и увереност.

 
Pin It Добави в Svejo

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Публикувано в гледане, Скролер с етикети , , , . Постоянна връзка.