Пораснах в „Младост“ 0

bbb2

Боян Георгиев

Вече 38 години следя живота в град Варна така, както повечето, които четете този пост и то в блог, от години  посветен на случващото се в града ни.

Днес, 22 септември, когато честваме най-истинският национален празник на България – денят, в който през 1908 г. независимостта на страната ни е призната от света, се оказа изключително важен ден и за мен. Общинската избирателна комисия във Варна официално обяви кандидатурата ми за кмет на район „Младост“.

Издигнат съм от името на местната коалиция „Реформатори и патриоти – решението за Варна“, която е най-мащабната дясна коалиция в града след разпада на СДС.

Като цяло, това беше логичното развитие на нещата след парламентарните избори миналата година, на които събрах близо 500 преференции благодарение на близки и познати от Варна, които дадоха гласа си за мен, но искам да споделя, че доста мислих над предложението и взех окончателното си решение едва преди броени дни.

Отне ми време да приема номинацията, защото лично за мен това е огромна отговорност. Отговорност, защото съм човек, който е прекарал целия си живот в този район и съм влюбен в него.

От родилния дом през ’77 в (бл. 115) в „Младост“ (тогава „Георги Петлешев“), през ’79 в кв. „Възраждане“ (бл. 65) и първокласник в училище „Никола Й. Вапцаров“, за да стигна до ’85, когато семейството ми се премести в кв. „Трошево“ (тогава ж-к „Лазур“).

В Младост се родиха и проходиха дъщерите ми. Тук се запознах с първите си приятели и съученици. И до днес моите роднини и онези, които не избягаха зад граница са тук. „Младост“ за мен не е просто един жилищен район. Това е моят живот.

Станах свидетел на залеза на една система и раждането на друга. Помня предимствата и недостатъците на СОЦ-а, тъмните времена на прехода и съм жив свидетел на случващото се сега – 2015 г., когато България е пълноправен член на Европейския съюз.

Не съм доволен!

Не бях доволен от начина, по който се развиваше града ни тогава, както и от състоянието на кварталите в „Младост“. Не съм доволен и сега.
Младост е вторият по големина район във Варна и мисля, че деветдесетте хиляди души, които населяват “Възраждане “ І, ІІ, ІІІ и ІV, “Младост”- І и ІІ, “Победа”, ”Трошево”, кв. ”Св. Иван Рилски” и селищните образувания  “Кочмар”, ”Пчелина”, ”Планова”, “Сълзица” заслужават повече. Улиците са все така разбити, ако изобщо ги има, контейнерите са все така препълнени с дни, вечер е тъмно, денем е пусто и ако не бяха двата МОЛ-а, районът щеше да прилича на нещо от западналия Северозапад.

Крайно време е да настъпи някаква видима промяна.

Имах предложения да участвам на местните избори още през 2007 г., после през 2011 г. пак, но тогава все още предпочитах да стоя встрани и да се опитам да влияя на процесите като обикновен гражданин. Подавах сигнали, които потъваха из бумащината на администрацията, пишех писма, палех се в интернет, обикалях да снимам проблеми, за да ги разкрия в блога си, яростно спорех във Фейсбук и местните медии, но уви, оказа се, че така няма да стане. За мен връзката между местната власт и гражданите отдавна е прекъсната и това трябва да се промени.

Промяната започна през февруарските протести на 2013 г., когато всеки ден излизах със семейство и приятели, за да бъда един от онези 70 000 варненци, на които ни бе писнало от своеволията на бившия кмет Йорданов и заминаващия си вече общински съвет. Не ми се иска продължението на тази промяна да се изрази с нови протести, защото нищо не се е променило и този път имам желанието и волята да се намеся в процесите.

Ако бъда избран за кмет, преди всичко ще вложа сърцето си, а след това ще приложа наученото през годините. Ще започна от дисциплината благодарение на  баща ми – офицер и майка ми – детска учителка, после директор на градина. Търпението, на което ме научи казармата, знанията от юридическия факултет на ВСУ „Черноризец храбър“ и факултета по политически науки в университета „La Sapienza“ в Рим. Ще се възползвам от изводите, които съм си направил в проведените рекламни кампании през 11-те години в маркетинга и рекламата, за да улесня комуникацията между хората и властта и ще продължа да отстоявам идеите си от парламентарните избори за пълна електронизация в администрацията.

Искам в нашия район да няма запустели поляни с буренища над метър, кални пътеки и коли по тротоарите, но същевременно не искам и да го виждам презастроен и без места, където децата да тичат. Имам идеи за още много неща, но тях смятам да ви ги споделя лично. Изобщо не си и помислям, че ще се справя без вашата помощ!

Официалното начало на предизборната кампания, по закон, трябва да започне месец преди изборния ден и точно след 25 септември ще започна моите лични срещи с вас.

Ще се срещнем. До скоро!

Боян Георгиев

 
Pin It Добави в Svejo

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Публикувано в за варна с етикети , , , , , , , . Постоянна връзка.