1444 г. Битката край Варна, възстановка и история 1

570 години по-късно, на 8 ноември в кв. Аспарухово, Варна, беше пресъздадена средновековната битка при Варна (същинското сражение е на днешната дата – 10 ноември). Епичното сражение на кръстоносните войски, предвождани от полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик) с армията на султан Мурад Втори от 1444 година, в която османците побеждават, а Югоизточна Европа остава за векове под османско владичество.
Пресъздаването на битката за поредна година се организира и провежда от сдружение „Чигот“ с участие на реенакторски групи от страната и чужбинa.
За първи път тази година към тях се присъедниха и представители на групи за възстановки извън България.
Провеждането на мащабното зрелище се осъществява единствено с личното финансиране на самите организатори от „Чигот“ и съдействие от съмишленици.
Можете да ги подкрепите чрез страницата им във Фейсбук Чигот – Исторически възстановки.
Повече история за по-любопитните съм поместил след галерията.

Владислав е роден на 31 октомври 1424 г. Десет години по късно – през 1434 г. става наследствен крал на Полша. В деня на раждането му, неговият баща – полският крал Владислав II Ягело е на 72 години, а майка му София, която е от древноруски княжески произход е на 17 години. След като десетгодишната глава на момчето е украсена с полската корона, следва тежестта и на още една.

През 1440 г. между Полша и Унгария се сключва уния, по силата на която момчето получава и унгарската корона. Пред Владислав стои тежка задача. Той полага рицарска клетва пред папа Евгений IV да брани християнството. Задачата му не е лека. Трябва да обедини силите на двете кралства срещу нашествието на отоманските завоеватели, чиито апетити нарастват все повече след превземане на Балканите. Те отправят разрушителните си нашествия срещу Влашко, Трансилвания и Унгария. Под егидата на папата християнският свят се събужда за съпротива.

Кръстоносната идея възкръсва отново. Армия от поляци, унгарци, сърби, бошнаци, хървати, чехи и българи се събира под ръководството на смелия трансилвански войвода –Янош Хуняди, който предлага нова тактика за нападение. С бързи настъпателни действия трябва да се проникне в Одрин и да се парализира противника неочаквано. Първият поход на младия крал Владислав и властния военен стратег Янош Хуняди започва в студените есенни дни на 1443 г.

В похода към Балканите през 1443 г. той разчита на изненадата. Есенно-зимните сражения са обичайни през тази епоха, а освен това главнокомандващият – Хуняди не обсажда всяка крепост, защото иска да изпревари съсредоточаването на пълните турски военни сили. Той завзема Крушавац, Ниш и Пирот, а във най-значителното сражение в долината на Морава удържа блестяща победа.

Крал Владислав освобождава София. Под въздействие на победите балканските народи също се раздвижват. Босненци, албанци, сърби и български въстаници се присъединяват към лагера на християните. Междувременно султан Мурад II пристига в Европа и укрепва проходите водещи към тракийската равнина. Сред християнската армия избухва чума по конете. При необичайно тежката зима, Хуняди не приема риска да продължи похода. По време на отстъпление на войските турците са разбити още два пъти. Дългият поход не само носи голяма плячка, но показва, че османлиите могат да бъдат победени. Мурад II подписва десет годишен мирен договор. В него Сърбия и Влахия запазват независимостта си, а Унгария печели редица стратегически пунктове.

Това споразумение обаче не носи разрешение на конфликта, който само след броени дни пламва отново. Папа Евгений IV изразява недоволството си, опасявайки се, че проникването на османците застрашава господството му. Назначения от него легат – кардинал Джулиано Чезарини принуждава младия крал да се закълне, че ще поднови похода. Чезарини настоява, че по-ранната му рицарска клетва обезсилва всички сключени по-късно договори с неверниците. За да защити владенията си и предотврати по нататъшни настъпления на исляма към християнския свят, римският папа провъзгласява нов кръстоносен поход. Кардинал Чезарини планира и нова християнска коалиция, в която галерите на папата, Венеция и на боргундския херцог Филип Добрия да затворят проливите, тъй като голяма част от войските на Мурад II са в Мала Азия. В този момент турците имат сериозен конфликт с караманския емират на източната си граница. Целта на християнските флотилии е да изненада тила на турците.

На 10 август 1444 г. Владислав издава заповед за сбор а войските. На 1 септември двадесет годишният крал потегля от столицата Буда към България начело на малка шестнайсет хилядна армия. Кръстоносната армия се движи по поречието на Дунав към Оршова, където се обединява със силите на Янош Хуняди, след което преминаване във Влашко. Появава се и нов съюзник – влашкият владетел Влад II – Дракула.

През 1444 г. християнските войски завземат едно след друго турските укрепления по Долен Дунав – Железни врати, Видин, Оряхово. Изпепеляват предградията на Никопол. Към кръстоносните войски се присъединяват българи. Войските на Владислав продължават напред и превземат успешно всички български градове – Стан, Шумен, Мадара, Провадия. За всички крепости се водят битки, някои от които изключително тежки и продължителни. Повечето от крепостите са разрушени след превземането им, за да се защити тила на християнската армия. Такива опустошителни разрушения Янош Хуняди провежда и по време на първия си поход през 1443 г.

Докато кръстоносния поход напредва през българските земи, начело на османската империя застава нов султан – дванадесет годишният Мехмед II. Седмици по-рано неговият баща – Мурад II се оттегля в отшелничество. След като във Одрин пристига веста за нарушаване на мирния договор, Мурад нарушава уединението си и се връща в столицата Одрин. Той успява да прехвърли тайно анадолските си войски от Мала Азия на Балканите с кораби на венециански и генуезки търговци. Мурад II използва най-великото човешко оръжие – златото. Търговците – собственици на галери са щедро възнаградени. Така голямото обещание на папата – да спре войсковия турски поток от Мала Азия остава неизпълнено. Към анадолските си войски султанът добавя и европейската си шейсет хилядна армия. Добре въоръжен и с многократно по-голяма армия се отправя на север, за да посрещне кръстоносците и да ги спре преди да са стигнали до Одрин.

На 9 ноември 1444 г. вечерта двете вражески армии се срещат във Варна. На следващия ден – 10 ноември в морския град се разразява една от най-кървавите, тежки, драматични битки. Заедно със залязващото слънце угасва и животът на младия рицар Владислав. Угасва мечтата за освобождение в земите ни. За България идват вековете на робството.

Източници:
Фейсбук Чигот
Varnapoint

 
Pin It Добави в Svejo

Един коментар по 1444 г. Битката край Варна, възстановка и история

  1. Тодор Петков каза:

    Истината е, че този поход е по-скоро идея на Владислав, отколкото на Западна Европа. За тях източноправославните народи са на едно ниво с турците като вяра. Не че източноправославните са се кефили на папата, даже е имало изказвания „по-добре турски фес, отколкото папска уника“.

    Ако бяхме католици, 100% щяха да повторят/потретят и т.н. докато не ни освободят. Пример – битката при Виена.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Публикувано в за варна с етикети , , , , , , , , , . Постоянна връзка.