Много отдавна се каня да изразя позицията си по темата за рекета на общините. Рекетът, който директорите и косвено учителите, упражняват към родителите на децата в детските градини и училищата, а аз и на двете места имам по едно.

Сигурно други родители с подобен на моя статут знаят, че е практика от тях  да се искат пари по най-различни поводи и са приели това за нещо напълно нормално. А не би трябвало да е така! Може би трябва да направя едно малко уточнение и то е, че от моите наблюдения съм установил, че това се случва на места, където напливът на деца е по-голям, а приемът  – по-труден, т. е. в големите градове.

Та тъй де, говорим за Варна. В градината (ЦДГ Слънчо, с директор – Николова) ми искат пари за спално бельо, за радио, радио ей, компютърът е блян, пердета, столчета, масички и ежемесечно за домакинско руло, салфетки и още куп дреболийки. От училището (VIII СОУПЧЕ Ал. Пушкин) пък искат пари за пребоядисване на стаята и подобни леки ремонтни дейности. По мои груби сметки, в училището даваме около 40-50 лв. годишно, а в градината, където е чудо да ти приемат детето, даваме към 100 лв. годишно. В тези последните не включвам ежемесечните такси (48 лв.).

Сега ще посмятам: детската градина на едното ми дете има 5 филиала, като във всеки филиал има не по-малко от 25 деца или 100 деца общо. В централната сграда има още около 150 деца, сиреч 250 деца. Като сумираме, всички взети от родителите пари, 100 лв. х 250 деца, излиза, че освен финансирането от общината, детската градина получава в плюс още поне 25 000 лева годишно.

Друг е въпросът, че никога не се издава никакъв разходен документ! В тези суми не включвам едно друго перо, а именно услугите и парите, които минават под формата на спонсорство. Учителките живо се интересуват от професията на всеки родител и после без никакви скрупули искат различни услуги. От дърводелеца – нови шкафчета, от дизайнера – стикери за тях, от търговеца – DVD или друг електроуред и пр. Който с каквото може, трябва да помага, ама ако не може – не казват бин берекет, а налагат рекет.

Същото е и положението с училищата. Всяка година класът на другото ми дете събира по 600 лв. за ремонт на стаята, което прави по около 20 лв. на дете, а до края на годината, сумата стига и до 50 лв. Техният випуск се състои от 114 души и всеки като даде по 50 лв.,  сумата възлиза на 5 700 лв. А дванайсет класа/випуска (всеки с по 4 паралелки) по 5700 лв. дават 68 400 лв. за година на едно училище. Не е зле, нали?

Ясно ми е , че ако питам кмета на Варна Кирил Йорданов и неговия зам. кмет – Коста Базитов знаят ли те за събирането на тези пари или не, ще ми бъде отговорено, че никога не са чували. Ако попитам защо при кандидатстване за прием в детска градина се искат една камара документи за платени данъци и липса на задължения към местната хазна при положение, че после пак се искат пари, ще бъда изпратен да си търся правата по надлежния ред и да кисна пред врати на тлъсти чиновници с три часова  обедна почивка.

Някой ще каже, че в това няма нищо лошо, но лично на мен ми идва малко в повече да плащам за ремонти, след като  почти всички детски градини и училища във Варна са усвоили пари по различни европейски програми и са санирани и реновирани.

01.06.2012

Tweet Pin It Добави в Svejo Публикувано в мислене с етикети варна, детски градини, недоволни родители, неправомерно събиране на пари в детските градини, прием в детски градини варна, рекет на община варна, такси детски градини, такси училища, училища варна. Постоянна връзка.