Различни източници в интернет разпространяват истории за изследвания как вдишването на флатус може да намали риска от рак, инсулт, артрит, еректилна дисфункция, деменция и прочее заболявания. И колкото и повечето от тези заключения да звучат абсурдно, се оказва, че не е точно така. Всъщност, с този пост искам да изпреваря онези медии, които изгубени в превода ще напишат статии от сорта на „Шокиращо! Пръднята лекува рак“ и други подобни а ла ПИК и Блиц новини.
Сероводородът е газ, който свързваме с отвратителна миризма на развалени яйца или човешки метеоризъм и който може да бъде фатален в големи количества. Въпреки това, съвършената машина наречена човешкото тяло използва ензими за създаване на малки количества от този газ с цел защита на клетъчно ниво.
В Средновековието лекарите вярвали, че „подобното се лекува с подобно“. В пика на чумната епидемия, за която се е смятало, че е предизвикана от смъртоносни изпарения, някои лечители насърчавали хората да съхраняват отделените си газове в буркани. Биологичните газове трябвало да играят ролята на нещо като предпазна маска или имунен щит срещу заразната болест. Всеки път щом някои минел покрай опасно място или дома на покосени от Черната смърт, хората трябвало да вдишат с пълни гърди от собствените си газове, за да опазят живота си. Предвид зловонието на чумните язви, навярно вонята на пръднята е била правопропорционална на лечебната й сила. Друг е въпросът как изобщо са успявали да консервират газовете, чиято летлива природа е трудно да се улови в стъкленица.
Малцина от древните лекари донякъде са имали право за лечебните свойства на човешките газове, но понеже не са успели да излекуват чумата с тях, а и лечението им е било меко казано с извратен характер, нестандартната практика потънала в забвение.
Back to nowdays:
Група от изследователи, водена от проф. Matt Witheman от Университета в Ексетър създали молекула, наречена AP39, която доставя сероводород (газът, който причинява лошата миризма на флатуленцията) до митохондриите в епителните клетки, за да се запази функцията на самите клетки и стимулирайки клетъчната биоенергия, което оказва цитозащитен ефект и отпор срещу различни болести. Резултатите от изследването са публикувани в сп. Medicinal Chemistry Communications с последващ доклад, публикуван в списанието The Nitric Oxide Journal
Митохондриите са клетъчни органели, които синтезират аденозинтрифосфат (АТФ) – вещество, осигуряващо енергия за протичането на различни биохимични процеси в клетката. Клетката също има своя геном, който се предава само чрез майката. Ако митохондриалната ДНК на самата органела се повреди, клетката става с понижен капацитет да контролира възпалението, губи основния си източник на енергия, а това може да доведе до нейната смърт. Запазването на целостта на митохондриите може да предотврати разпространението и тежестта на дадено заболяване.
„Когато клетките се стресират от дадено заболяване, те могат да черпят от ензимите, за да генерират малки количества сероводород. Това форсира митохондриите и позволява на клетките да живеят. Ако това все пак не се случи, клетките губят способността си да контролират възпалението и загиват“ казва проф. Уайтман
Пак той, в своя публикация от май 2014, добавя:
„Изследвахме този естествен процес и молекулата наречена AP39, която бавно доставя малки количества от газа специално за митохондриите. Нашите резултати показват, че ако стресираните клетки се третират с АР39, митохондриите са защитени и клетките остават живи. „
Молекулата AP39 е била прилагана и за клетки ин витро в различни условия, като клетките са успели да намалят остротата на негативните ефекти от заболявания. Изследователите в момента подготвят AP39 за клинични изпитания върху хора, но все още не се знае кога ще са готови.
Важно е да се подчертае, че изследователите може и да са направили пробив, но засега няма индикации, че AP39 може да се набавя от външен източник като човешки газове, които да бъдат от полза за клетъчните функции на нашия организъм.
Така че, всеки, който е бил подлаган от близките си на повишени количества лютив метеоризъм през или е прочел някъде из интернет, че пръднята лекува, трябва да получи едно голямо извинение.
От друга страна, не може напълно да се отрече, че идеята има потенциал и вече си представям следния разговор след години:
Извинявай за безпокойството, но може ли да попръцкаш малко, да подишам, че днес изпих много боза?
Ползвани материали от: www.exeter.ac.uk
P.S. Оставям контакти (адрес, телефон и мейл) на професора, в случай, че някой иска да провери достоверността на написаното: проф. Мат Уайтман
Tweet
Pin It
Добави в Svejo
