„В Сянката на Изгряващото Слънце“ – вулгарна новела от един варненец 2

Преди много години, мой добър приятел от Варна замина да живее в Япония. Не го бях виждал и чувал 10 години, когато един ден се появи от нищото. Седнахме на по бира в 7 вечерта, за да ми разкаже как е протекъл азиатският му живот, преминахме към ситуацията в България и Варна, той сподели вижданията си по отношение на проблемите и решаването им и не усетихме как стана 4 сутринта. На другия ден трябваше да лети обратно за Япония и последното, което каза бе, че смята да опише историите си в книга.

Две години по-късно книгата беше факт и ми беше изпратена на мейла. Прочетох я за една нощ и останах шокиран. Озаглавена „В СЯНКАТА НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ“ разкрива тъмната страна на Япония. Пълна с вулгарности, свръх реалистичната новела запознава читателя с подробности от живота на японския ъндърграунд – Якуза, нощни клубове, трафик на хора, мафия, наркотици и политика през погледа на един гайджин от Варна.

Авторът не желае да разкрива истинското си име и пише под псевдоним по ред обективни причини, макар и да знае, че ако решат да го намерят, са им нужни не повече от 24 часа. Затова имената на героите са променени и са орязани доста моменти, които според думите му, могат да доведат и до международен скандал.

Иначе, Сава Авджиев е майстор и преподавател по бойни изкуства, притежава кафяв колан и е двукратен шампион на Япония по Бразилско джиу джицу. Финалист е на турнира по джудо в Осака и вече не живее в Япония.

Ще ви представя няколко подбрани откъса от книгата, но новаторското в случая е, че Сава е създал Фейсбук група, в която разкрива някои от прототипите на героите си от новелата. Книгата се продава онлайн на цена от 9 евро, но първите бройки ще се продават на цена от 3 евро и това е актуалната промо цена към момента/

Приятно четене!

demo

„Още в античните времена, хората са проявявали склонността да се обединяват в тайни общности, обособяващи собствен елит, чиято основна цел винаги е била доминация над останалата част от човечеството.

В основата на всички подобни групи, стоят всевъзможни идеи, виждания и утопии за устройството на света и начини за подобряване на функционирането на обществения ред.
Япония не е изключение от общото правило. Феодална, милитаристична държава с класово разделение на населението, даваща прекрасна основа за развитие на всякакви движения, секти, лобита и тайни съюзи, борещи се за надмощие и контрол.
Средновековните войни между клановете- Сенгокуджидай, дават начало на няколко религиозни течения, които бързо набират популярност и намират поддръжка сред всички слоеве на обществото- фермери и селяни, търсещи защита, свободни самураи ронин, търсещи кауза и смисъл на съществуване, лордове и феодали, в постоянно преследване на начини за увеличаване на своето влияние и богатство…
Императорът бързо разбира заплахата, идваща от невидими кръгове, разполагащи с финанси, човешки ресурс и военен ресор. Следват множество възстания, потушени с решителност и жестокост, за назидание на всеки, осмелил се да организира големи групи хора, извън контрола на императора и централната власт.

Вече шест години живееше в Япония. Първо пристигна в Токио, след няколко години бе преместен в Осака и сега отново бе в Токио. Бе сменил няколко работни места и ситуацията винаги се повтаряше. Първоначално японците изпадаха във възторг при вида му и му се възхищаваха като на бяла, човекоядна маймуна- отнасяха се към него с уважение, страх и подбираха много внимателно думите си. Веднъж свикнали с вида му, те откриваха, че българина говори отличен японски и също така познаваше спазваше обичаите им, доколкото смятаха че бе възможно един див гайджин да разбира такава изтънчена култура като тяхната. Обикновено това бе фазата, в която се отпускаха и започваха да фамилиарничат с него. Често го канеха на питие или две след работа, като не пропускаха да го разведат из половината заведения в квартала и да се покажат пред всички познати, с колоритния гайджин, който на всичко отгоре се оказваше че е и активно се занимава с бойни изкуства.

Докато паркираха Хондата на Гото, иззад едно от дърветата се подаде ниско остригана глава и секунда по- късно я последва късото и наподобяващо телосложението на бик тяло на Казу. Той се затича към тях, издавайки нечленоразделни звуци и размахвайки ръце.
Иван погледна въпросително към Гото, който смутено се усмихна.
Казу бе един от охранителите във фирмата на Гото. Скоро след като Гото откри религията, той започна да практикува обичая на пречистване на заведенията, които охраняваше, от зли духове. В този обичай участваха само японците във фирмата, след като при първия опит да обясни причините на гайджин- персонала, бе разбрал че ще е по- добре да не изисква от тях да го практикуват, ако искаше да „запази лице“ – което в цяла Азия означаваше уважение.

Японските охранители го слушаха безпрекословно и изпълняваха нарежданията му. Нововъведените от него правила изглеждаха строги, понякога неуместни, но в крайна сметка дълбоко логични и винаги вършеха работа. Първоначално ги накара да захвърлят тениските и джинсите и да се облекат в еднакви черни костюми, бели ризи и черни вратовръзки, със забодени на реверите малки значки с логото на фирмата му. После въведе правилата на поведение- не можеха вече безпричинно да завличат произволно избран клиент в офиса и да го спукват от бой- трябваше първо да доложат лично на Гото, след което следваше кратко разследване и при нужда, предаване на полицията. След конфискация на намерените наркотици, разбира се, които си разпределяха за лична употреба. Наказателните акции се извършваха предимно от гайджин персонала, съставен от пъстра палитра цивилни чужденци, прекарващи времето си както всички нормални посетители на заведенията. На тях бяха поверени и рисковите занимания, като контрол на дилърите, проститутките и цивилна охрана на ВИП- клиенти.

-Не мога да се оплача, Мито- кумичо. Нито добре, нито зле, но някак си успявам да преживея- отговори българина, използвайки типичният за японците, скромен маниер.
-Мдааммм… в последно време в Минами не е много лесно. Сегашните ни политици са решили да променят изцяло нощният облик на града към един по- скучен стил. Всичко вече е къде по- стриктно… И това, за съжаление, оказва голямо влияние на хора като нас.
-Не мога да не се съглася Мито- кумичо.
-В тези времена, на собствениците на хостес клубове се гледа като на престъпници. Човек не може вече честно да работи за прехраната си. Именно това е причината за много младежи да предпочитат лесният път на грабежи и на използване на ненужно насилие, за да отнемат и малкото от беззащитните. И когато якуза се опитва да закриля онеправданите, да възвърне уважението към по- възрастните и да въдвори някакъв ред в заобикалящият ни хаос, нас ни наричат борьокудан (насилници). В каква епоха живеем…
Иван мълчаливо кимна. Той винаги бе намирал странна, двойнствеността в мисленето на якуза. От една страна, те организираха трафика на проститутки и дрога от Китай, Виетнам, Филипините, Тайланд, Русия, Бразилия и от къде ли още не, събираха рекет от всякакъв вид бизнес, занимаваха се с лихварство и за неизплатени на време заеми, пращаха мъжете като роби на гемиите за риболов на риба тон, а жените им в хостес клубовете (по- непривлекателните изплащаха дългове като проститутки). От друга страна, винаги държаха речи за висок морал и ценности, осъждаха поведението на днешните младежи и строго наказваха самодейните престъпници.
-За честните бизнесмени става все по- трудно, Иван- сан. А когато ни поставят етикета „борьокудан“, става почти невъзможно да се върши какъвто и да било бизнес…
-За съжаление е така, Мито – кумичо!- съгласи се Иван, все още опитващ се да разбере насоката на разговора.
-Тези дни прекарах в размисъл за бъдещето…- отпусна се назад якузата- и започвам да мисля, че може би е добър момент за някой промени.
-Ако бих могъл да Ви бъда от помощ, по някакъв начин…- произнесе внимателно Иван, предусещайки, че същинската част на разговора тепърва започва.
-Иван- сан, бихте ли ми помогнал в едно ново начинание? Реших да оставя сегашният бизнес в ръцете на подрастващите членове на нашата организация и да се заема с изграждането на една нова компания.

-Моля позволете да приготвя коктейла Ви!- произнесе нежно японката, разкрачи се над чашата, и клекна ниско, почти докосвайки я със задника си. Барманът се приближи дискретно и подаде иззад бара коктейлна бъркалка. Голата японка я пое в ръка, без да се обръща, разтвори още повече колене и постави края на бъркалката в ануса си, а другият край в чашата пред Иван, след което бавно започна да върти ханша си, разбърквайки коктейла. Българина седеше със зяпнала уста, а зад него японците се хихикаха с възхищение. Заведението очевидно предлагаше странни услуги.
Японката се изправи, подаде бъркалката на бармана, поднесе въздушна целувка към гайджина и продължи бавно да потраква с токовете си по бара. Иван отпи от чашата, без да отлепя поглед от полюшващият се задник на момичето, преди да продължи в излагането на данните. Мито- кайчо го изслуша, зададе няколко уточнителни въпроса и доволно се отпусна в барстола. Поприказваха още няколко минути, преди българина да помоли за извинение и да се оттегли. Предпочиташе да не прекарва прекалено много време в компанията на якуза шефът. Мито- кайчо одобрително изръмжа и му напомни да го осведоява за каквито и да било възможни проблеми. Иван се изправи, поклони се ниско и се отправи към изхода, където се спря, обърна се за да огледа още веднъж странното заведение.

Получаването на лиценз за нощно заведение в Япония е сложен процес, отнемащ много време, регулярни проверки и разправии с полицията. В по- особени райони, лицензирането на клубове и барове, е ограничено до пределен брой за квартал. Ако нов оператор изпитваше непреодолимо желание да отвори врати в точно определена зона, чиято квота вече е заета, се налагаше да купи заведението на вече съществуващ оператор, заедно с лиценза, а понякога и цялата фирма.
Аояма Иччооме бе специална зона. В нея живеят много от коренните жители на Токио, политици, актьори, ТВ водещи и индустриални магнати. Местното районно кметство се бе погрижило за тяхното спокойствие, давайки лиценз за продажба на алкохол в късните часове само на четири заведения в квартала:
„Блу Ноут“-джаз и блус бар, в който всеки уикенд свиреха на живо групи и изпълнители от ранга на Ерика Баду, Арестед Девелопмънт, Мейси Грей и т.н.
„Велурс“- ексклузивен френски ресторант, вече собственост на Мито-кумичо, в който в късните часове на всеки четвъртък се организираше прием на бохемското общество на Токио. В същият ресторант бе посрещнат и Майкъл Джаксън, при последното си посещение в Япония, при което той води преговори за създаване на манга- комикс с него, като един от главните герои. По случайно стечение на обстоятелствата, фирмата с която преговаря бе същата, на която Жоро бе директор и работеше по шанхайския проект.
Третото заведение бе всъщност 20 квадратни метра шот- бар, забутан между гаражите на двама японски сенатора и на входа му стоеше красноречив надпис „Само за членове“.
И в края на квартала, два етажа под земята се намираше клуб „Кюб“, чиито собственик, Камия-сан, бе якуза от малка групировка, влизаща към конфедерацията на Инагава- кай.
„Кюб“ се разпростираше на площ от около 600 квадратни метра. Камия- сан нямаше добър дизайнерски стил и заведението бе в доста западнал вид, когато Иван за първи път прекрачи прага му.
Петък вечер, тежък дръм енд бейс раздираше колоните, а на дансинга се клатушкаха около тридесетина японски тийнейджъри на всякакви субстанции. Иван се проправи път в рехавата тълпа и се запъти към бара, като внимаваше да не би някой от младежите наоколо да реши да повърне върху костюма му.

Построяването на клуб в Япония отнема много средства, по- голямата част за наемане на помещението, поради високите цени на недвижимите имоти. Това оставяше предприемачите с малък бюджет за закупуване на подходящи мебели и реновация. Случая с „Кюб“ не бе изключение. Най- вероятно Камия- сан бе получил клуба като отплата за добра служба към фамилията, но тъй като той самия нямаше големи финансови възможности, а може би не искаше да инвестира, якузата бе подходил доста икономично към обзавеждането.

В следващите няколко седмици „Калигула“ пращеше по шевовете.
Широма се бе погрижил за перфектна диджей селекция за всеки от дните на първият месец. През уикендите се редуваха американски и европейски диджеи от първите места на световните чартове. Това подсигуряваше ВИП резервации в адванс и огромна тълпа от крещящи японци, опитваща се да премине през затегнатият фейс контрол пред входа. Но скоро се започна да става все по- явен един друг проблем.
Калигула бе замислен като комбинация от ресторант, бар и ВИП лаундж, като в късните часове на петъците и съботите се организираха клубни ивенти за една по- изискана група клиенти. През седмицата по коридорите на заведението се разминаваха и след приветлив поздрав, завързваха разговори и контакти хора от висшето общество на Осака, докато се наслаждаваха на изисканата обстановка, превъзходната презентация на ястията, изтънчените коктейли, великолепната селекция вина, редки коняци, едномалцов скоч и не на последно място, разкошният хумидор, за който бе пригодено специално помещение в бара, излагащ на показ цялата палитра пури, внасяна в Япония, някой от които, достъпни само в „Калигула“ (Иван се бе погрижил да изкупи цялата достъпна квота за Опус Х на Артуро Фуентес)…
Но за разлика от елегантните вечери, през седмичните дни, уикендът предлагаше съвсем различна картина. По времето когато висшето общество на Осака се наслаждаваше на гледката през панорамните прозорци, докато довършваха изящно приготвеният десерт, в заведението вече влизаха превъзбудени
младежи, които на висок глас поръчваха шотове текила или Ягърмайстер, подготвяйки се за поредната бурна, петъчна вечер, без да обръщат внимание на намусените физиономии на седналите наоколо представители на японската буржоазия.

Японецът бе облечен в раиран сребрист костюм, носеше заострени черни обувки, леко разгърдена шарена риза, под която се показваха татуираните му гърди. Обръснатата му глава пресичаха няколко белега на зараснали рани от катана. Носеше масивни слънчеви очила, под които се бърчеше внимателно оформен мустак.
Иван бе прям с якузата. В отделна секция бе поставил възможните печалби от продажби на кокаин и от проститутки, за ВИП клиентите, които щяха да бъдат разположени в зала, подобна на аквариум в центъра на клуба, чиито прозорец щеше да позволява едностранно виждане, скривайки ВИПовете от тълпата, но в същото време разрешаваща им да наблюдават цялото заведение, без самите те да бъдат притеснявани.

Мускулестият румънец се изтегна в леглото си, разтърка очи и бавно се надигна. Разтвори пердето на прозореца и примигна срещу нахлулата светлина.
Постави в блендера два банана, счупи няколко яйца и внимателно отдели жълтъците, загреба в пластмасовата кофа с протеин, помисли за момент и добави още две лъжици, след което поля всичко с половин литър мляко и включи машината. Когато сместа стана равномерна на цвят и съдържание, той я постави до чинията с омлет от гъби и бякон и седна да закусва. Поднесе първият залък към устата си, когато лицето му се изкриви в гримаса. Погледна надолу към ръката си, остави вилицата и намести превръзката върху липсващото му кутре…
Мике не пиеше, не пушеше и мразеше наркотици. Обичаше да се занимава с бойни изкуства и да вдига тежести. Също така и обичаше да поддържа големи мускули, за което се грижеше денонощно, а съдържанието на шкафа му бе подобно на енциклопедия за стероиди.
Поради внушителната му физика, бе лесно да намери работа като охрана в нощните клубове към групата на Гото- сан, а понякога му се отдаваха и възможности да охранява ВИП клиенти, като гостуващи чуждестранни актриси и певци.
През годините бе направил много запознанства с всякакъв вид хора, които се възхищаваха на мълчаливия гигант. Почти всеки се опитваше да го накара да пие с тях, но винаги срещаше твърдият му отказ. Още като дете, бе станал неволен свидетел на убийството на вуйчо си, който пиян бе предизвикал тартора на местна циганска банда в кръчма в покрайнините на Букурещ. Румънецът бе видял прекалено много драми и съсипани от алкохола и дрогата житейски истории за да се поддаде на изкушенията.

Иван продължаваше да пуши на леглото.
„Дейба и живота!“- помисли си той- „Понякога съм голяма свиня…“.“

Новелата може да бъде закупена на промо цена от 3 евро от следния линк:
„В Сянката на Изгряващото Слънце“

 
Pin It Добави в Svejo

2 коментара по „В Сянката на Изгряващото Слънце“ – вулгарна новела от един варненец

  1. Пламен каза:

    Супер яка книга, благодарен съм ти, че ми даде възможност да я прочета :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Публикувано в мислене. Постоянна връзка.