Легализацията—не дали, а как 0

Като увод, бих желал да започна с една статистика:
Повече от 350 000 българи са зависими от алкохола, но само един процент от тях се лекуват. Данните са на д-р Александър Канчелов, психиатър и специалист по лечение на алкохолна зависимост. България се нарежда на шесто място в света по консумация на концентрати, с изпит над 30 литра годишно твърд алкохол на глава от населението.

Алкохолът е наркотик. Наркотикът, който причинява най-силна зависимост и е погубил най-много животи от всички наркотици взети заедно. Но, алкохолът е легален, въпреки пораженията, които причинява на човешкия организъм. В романа на Джек Лондон „Цар Алкохол“, надълго и нашироко се описват процесите на пристрастяване и последствията от него.

Разликата между алкохола и канабиса се изразява в това, че употребата на алкохол води до психическа и физическа зависимост, а при употребата на марихуана, зависимостта е само психическа.

Употребата на алкохол доказано причинява увреждане на  черен дроб, нервна система, сърце, стомах и кръвоносна система, докато употребата на коноп има същите рискове, които има обикновеното пушене на цигари (увреждане на белите дробове), които се продават легално. Употребата на алкохол ражда домашно насилие и е основна причина за огромна част от жертвите по пътищата на България. Правя тези сравнения с уговорката, че се касае за интензивна употреба. Също така, когато споменавам коноп, визирам терапевтичното значение на употребата на марихуана и нейните деривати за медицински цели. Другата уговорка е, че не употребявам трева, но това не пречи да употребявам мозъка си по темата и да изразя личното си мнение.

Считам, че въпросът за легализация на марихуаната трябва да бъде дискутиран както от обществото, така и от законотворците в България, защото аргументи като „спад на корупцията“, „отслабване влиянието на мафията“, „намаляване употребата на твърди дроги“, „намаляване употребата на алкохол“ и „приходи в хазната“, си струват да бъдат взети предвид при едно евентуално преосмисляне на законовите норми по отношение на наркотиците.

Преди да напиша тази статия се консултирах с мой приятел, доста запознат по темата, анализирал предимствата и недостатъците от легализацията на марихуаната за медицински цели, който е член на „Движение Промена“ – нестопанска и неполитическа организация, която настоява за преразглеждане на държавната политика по отношение на дрогите.

Ето какво мисли по темата Динко Господинов, по-известен в Туитър като @_gradinko:

„Войната с дрогите не просто е изгубена, но причинява повече вреди от самите дроги. За няколкото си десетилетия, тази война е донесла единствено кървави картели, хиляди зависими в затвора, превръщане на фермери в престъпници и милиарди в пропуснати ползи за икономиката. На хиляди пациенти е забранен достъпът до едно от най-ценните медицински растения с приложения в борбата с различните видове рак, алцхаймер, множествена склероза, психически разстройства и много други. Младежите са привлечени от аурата на забранения плод и организираната престъпност с готовност им предлага амфетамини, наедно с канабиса. Урокът от войната както с дрогата, така и с проституцията е, че със забрана лошите неща не изчезват, само стават по-лоши.

Легализацията на конопа е първата и най-важна стъпка в прехода от проблем към възможност. Легализация не значи слободия и не значи хаос. Напротив! Легализация означава вкарване в законови рамки на всички брънки от веригата на производство, разпространение и консумация на канабис.

Това изисква детайлно законотворчество и обширни обществени и научни дискусии и късогледото настояване за забрана само отлага момента на изправяне срещу тези предизвикателства. Имаме да обучаваме лекари и пациенти, да провеждаме изследвания за ползи и рискове, да възродим конопените традиции в земеделието, да разработим сортове за днешните ни нужди, да установим верига на разпространение, която да минимизира достъпа от деца. Все задачи, по които още не можем да започнем работа, без заплахата от затвор.

За щастие, дебатът вече не е теоретичен и имаме примери, които да следим за последствията от именно тази легализация. През първото полугодие, в щатите Вашингтон и Колорадо, след легализация на канабиса за всякакви цели, употребата му от младежи и престъпността спаднали драстично, а прогнозите на губернатора John Hickenlooper за оборот над 1 млрд. долара и  приходи от данъци в хазната в размер на 134 милиона долара, са на път да се потвърдят вследствие бума на малки и средни бизнеси в новосъздадената индустрия. Апокалипсисът се отлага.“

P.S.
Думи на 7-ят Генерален секретар на ООН Кофи Анан и бившият президент на Бразилия Фернандо Енрике Кардосо, двамата от Глобалната комисия за политика по наркотиците:
„Призоваваме страните да изпробват внимателно един различен вид политика – този на легализацията, като начин да се разруши силата на организираната престъпност, която подпомага трафика на наркотици.
Вече има доказателства, че тази стратегия работи. Колумбия, Гватемала, Мексико и Уругвай направиха подобни реформи, за да се справят с проблема.“
Линк към статията с речта.

 
Pin It Добави в Svejo

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Публикувано в мислене с етикети , , , , , , . Постоянна връзка.