Умиращата история на Варна 27

Сградите – паметници на културата са част от историята на всеки град. В цял свят институциите и гражданите проявяват особена грижа към тях, защото от тях зависи обликът на един град, неговият дух. Живял съм в Рим, посещавал съм Венеция, Наполи, Флоренция, Виена, Будапеща и още много европейски градове. Всички те имат един общ белег – специфичното чувство, което те обладава, когато се разхождаш из улиците им, характерното им излъчване. Също както у хората. Другото общо нещо в тези градове е старанието на местната и държавна власт да развиват градовете според изискванията на времето, но съхранявайки изграденото през годините.

И във Варна имаме такива сгради, онези типично варненските, заради които градът ни често е карал хората да се влюбват в него. Днес тези сгради са оставени да се рушат, една голяма част от историята на града  е на път да си отиде завинаги и искам да обърна внимание на този проблем. Ще покажа някои от важните и силно застрашени къщи, дело на велики, но малко познати на варненци архитекти. Ще опитам да анализирам причините, които са довели до днешното им състояние и чия е отговорността. И така…

1. Турската баня от 1912г, проект на арх. Дабко Дабков.  Къщата се намира на ул. „Цар Симеон І“ №3 и 5 (пресечката под Валентина). Общината е съсобственик на сградата, а самата сграда от години е необитаема и занемарена.

DIGITAL CAMERA

Арх. Дабко Дабков идва във Варна, защото се влюбва в нея и прекарва целия си живот тук. В периода 1906-1940 г., за 34 години, той има 350 реализирани проекта. Освен сградата на снимката горе, по-известните сред тях са: Първият гранд хотел – Гранд хотел „Лондон“, Аквариумът, х-л Мусалла, който е умален модел на Flatiron Building – иконата на Ню Йорк.

2. Софийската банка, проект на арх. Дабко Дабков от 1922 г. (ул. „Преслав“ № 24)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Дабко Дабков проектира двата варненски френски колежа – мъжкият френски колеж „Сен Мишел“ и девическият колеж „Сент Андре“. Мъжкият колеж, за съжаление, вече не може да бъде видян, защото го събориха и на негово място направиха паркинг. Това е на ул. „Петко Каравелов“, а Девическият, бившата Военна болница на Варна – Госпитала, се намира под Общината. Той също бил съборен и на негово място днес се издига една жалка имитация със стиропорени корнизи, наречена „Landmark Centre Varna“.

Детайл: скулптурната творба, дело на Кирил Шиваров.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA3. Хотел „Париж“, преустроен в последния си вид през 1911 г. по проект на арх. Дабко Дабков (ъгъла на улиците „Панагюрище“ и „Преслав“):

5

Други сгради на именития архитект са: Средното търговско училище — днес Икономически университет, фасадата на Драматичния театър. Съвместно с архитект Стефан Венедикт Попов проектира монументалната сграда на Търговско-индустриалната камара, днес Щаб на Военноморските сили. Последната – брилянтно произведение на късната еклектика на Необарок и Неокласицизъм, но освен тях, в творенията на Дабко Дабков, могат да бъдат открити елементи от стиловете Арт Деко, Баухаус и направлението Сецесион. А за да може един човек да прилага отделните стилове и направления, се предполага висока култура и непрекъснато осведомяване. Всичко това превръща арх. Дабков във варненският Гауди, а наследството му – безценно.

4. Някогашното Турско консулство, италиански проект от 1899 г. (вече не е със статут на недвижима културна ценност) на бул. „Приморски“ № 21:

DIGITAL CAMERAТази стара сграда на бул. „Приморски” 21 се явява ябълката на раздора за Община Варна от години. Тя е разположена малко преди басейните, вляво, в посока от ЖП гарата към х-л „Панорама“. Какво ли не е преживяла – пожари, пропадане на покрив, наводнения… Това е сграда, която е отписана от списъка на паметниците на културата във Варна, по неизвестни за специалистите критерии и дори е била обявявана за продан от агенция за недвижими имоти. Проблемът е, че в новия ОУП на Варна, има планове за разширяване на бул. Приморски, който минава през 50% от имота, което е доста глупаво, тъй като от другата страна на булеварда има зелени площи, които могат да се използват. Друга недомислица е, че както и да се разшири бул. Приморски, остава едно стеснение, точно пред х-л Панорама, който е нова сграда и няма как да бъде съборен за разширението. Противно на логиката е по трасето за разширение да се събарят сгради на избирателен принцип. Построена в неокласически стил, дело на италиански архитект от края на 19 в., сградата има културна и историческа стойност.

Хубаво е да се знае, че някога бул. „Приморски“ е бил булевардът на консулските дипломатически представителства във Варна. Освен турското консулство, там са били разположени още белгийското, испанското, италианското, норвежкото, немското и др., което само по себе си показва, че Варна някога е имала развита дипломация. Също така, това е улицата, която е най-близко разположена до морето и се явява вратата на града към Запада, била е портата на Варна и на Европа.

 5. Гранд хотел „Империал“ на пл. „Независимост“, проект на инж. Йосиф Х. Стоянов от 1932 г. Някогашният  Гранд хотел става Военно окръжие и дълго време остава такова. Къщата, известна сред по-старите варненци като „Къщата с гълъбите”, сега се определя като къщата до дюнерите. Не знам чия собственост е сградата в момента, но беше собствебност на ирландски фонд. Българска архитектка от Аризона, САЩ изготви проект, озаглавен „Аполо билдинг” като стойността на проекта възлизаше на 5,5 млн. евро и предвиждаше построяване на нова седем етажна сграда:

76. Къщата на братя Симеонови, бул. „Приморски“ № 127 (срещу Морската градина), австрийски проект от 1928 г.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Братя Симеонови са от Бургас и по онова време били концесионери на Бургаските солници. Тяхната къща във Варна е уникално произведение на архитектурната и инженерна мисъл по отношение на разпределение на помещенията и стилови характеристики. Това е частен имот, на който независимо, че също е паметник на културата, преди няколко месеца му падна покрива. Поредният имот, който е занемарен и е оставен да се саморазруши, за да може на негово място да бъде построена нова, модерна бизнес сграда. Любопитното в случая е, че в тази къща са заснети сцени от филма „Една жена на 33” на режисьора Христо Христов от 1982.

Публикувам тези шест ценни за Варна сгради с уговорката, че това е само малък пример за състоянието, в което се намират стотици паметници на културата и за да демонстрирам резултата от бездействието на изпълнителната и местната власт. И така, къде е проблемът?

Паметниците на културата в България, вече недвижими културни ценности, са освободени от данък върху недвижимия имот със Закона за местни данъци и такси, но само в случай, че сградата НЕ се използва с търговска цел и това е единственото, което е направено за улесняване на стопанисването им. Оттам насетне, каквито и действия да предприеме дадено лице – собственик на паметник на културата, дори и с най-добри намерения, действията трябва да бъдат съгласувани преди всичко с Министерството на културата и по-точно с Националния институт за недвижимо културно наследство към министерството (НИНКН). И именно в това се състои и проблемът – процедурата е тромава и сложна.

Пример: Вие сте собственик на такава сграда и искате да ремонтирате покривната й конструкция. За целта трябва да разполагате с всички необходими разрешителни: да ви се изготви скица, която да изпратите в София за одобрение, да изчакате отговор, мнение, което има задължителен характер, но ако нещо трябва да бъде променено, отново изпращате писмо, отново чакате мнение, но вече със съответните указания. Сами разбирате, че цялото това време за реакция от администрацията може да се окаже фатално за една сграда – паметник на културата. Един по-проливен дъжд и край. Да не говорим, че това може да коства и човешки живот, както се случи в София на ул. „Алабин“.

В членовете от 70 до 72 в Закона за културното наследство е вменено, че ако подобна сграда е оставена без надзор и стопанисване, Общината е длъжна да състави комисия, която на място да изследва обекта и в последствие да издаде задължително предписание на собственика, ползвателя или концесионера на дадения обект, който трябва да започне изпълнението в 14 дневен срок, според предписаната процедура. Най-малкото, трябва да се изпрати писмо до НИКН в София. Законът дава право заповедта да бъде обжалвана, но това не спира нейното изпълнение. В такъв случай, Общината е длъжна да извърши предписания за консервационни или реставрационни  действия и пр. за сметка на собственика, който в повечето случаи не е съгласен, като след извършване на ремонтните дейности, за да не остане Общината необезпечена, има право на законна ипотека върху имота в рамките на стойността, която Общината трябва да си възстанови като неудовлетворен кредитор. С други думи, Общината не губи пари. Независимо, че нормата е влязла в сила още през 2011 г., до момента нейно прилагане почти не е имало. По времето на кмета Кирил Йорданов имаше опити да се подеме инициатива с 5 такива сгради, но нищо не се случи, което продължава и при администрацията на кмета Портних. В крайна сметка, нито една от рушащите се сгради – паметници на културата във Варна, не е пипната.

Законът за културното наследство дава една възможност чрез двустепенна процедура – попълва се декларация, чрез която всяко физическо или юридическо лице може да си вземе т.нар. Регистрационен фиш – документ от 8 стр. и да го попълни, описвайки сградата, която счита, че трябва да бъде паметник на културата. Лошото е, че този документ донякъде ограничава, защото в него има архитектурни специфики, които предполагат попълващият да има познания в областта. Написването на такъв фиш не означава, че сградата ще стане паметник, но има случаи, в които работи. Така например Варненското историко-архитектурно дружеството (ВИАД) са успели да спасят от събаряне сградата на приюта „Княгиня Надежда”, бившето сиропиталище Цонко Цонков”– двуетажна сграда до Полиграфията, в началото на ул. „Кракра”. Община Варна искала да построи 11 етажна обществена сграда, която да отдава под наем и оставало малко още едно от творенията на Дабко Дабков да бъде безвъзвратно унищожено. Сградата била построена през 1908 г. по идея на царица  Елеонора, която ръководила проекта, който възложила на прочутия варненски архитект. Той от своя страна, го изпълнил безплатно, както е правил много пъти. Дабков не е единственият архитект, който е работил безплатно за Варна. Това са правили всички архитекти, особено след 1918 г.

Струва си да се отбележи, че Варна преди 100 г. е имала много по-малко население (40 000 през 1910 г.), но е постигнато много повече в инфраструктурен план. По друг начин казано, Варна е била малко градче, което е носело белезите на цивилизован европейски град, докато жителите и управата на днешния съвременен и голям европейски град, не само не се старае да го опази, а и унищожава тези белези.

Някога е имало българска нация, български дух и българско общество. Тогава е имало воля за създаване на облик, гонещ стандартите на развити европейски държави. Днес, въпреки всички достижения на технологиите и културата, този дух вече не е толкова силно развит, както е било в онова примитивно време и лично аз съжалявам, че представителите на тогавашното общество, което е имало кауза наречена Варна, днес ги няма.

Всичко това изисква спешна законодателна промяна, която бързо да влезе в изпълнение. Изисква местната администрация да започне да работи. Изисква обществен натиск, преди да е станало късно, защото историята и архитектурата продават, а не алуминиевите бараки, сложени да ги крият. Европейска столица на културата се става, след като имаш стратегия за опазване културното наследство на града и я следваш, а не с опъване на винили върху сградата на Общината, месец преди гласуването. Развит туризъм се прави със заможни туристи с фотоапарати пред гърдите,  не с капещи дюнери.

И накрая, нещо, което помня от професора си по средновековна история в Рим:
„Никой не може да промени историята, дори и Господ, но могат историците.“

При нас, политиците са на път да я унищожат…

Специални благодарности на Християн Облаков - секретар на дружеството ВИАД и администратор на Фейсбук групата „Стара Варна“! Човекът, издал 6 книги посветени на варненски архитекти, който ми разказа много по темата и ми предостави факти и снимки на застрашените сгради.

P. S. Един добър пример от столицата, за това, което може да се направи и във Варна, за да се помни историята е тази статия.

  • Варна,
    23.09.14г.
 
Pin It Добави в Svejo

27 коментара по Умиращата история на Варна

  1. Pingback: Умиращата история на Варна – Борислав Гуцанов - варненец

  2. Щерев каза:

    Във Варна наистина има стари сгради с красива архитектура. Безспорно трябва да се положат достатъчно усилия, за да запазим тези стари фасади, това е наследство. Решението като чели не е твърде сложно, просто е нужно да се въведат специални изисквания към собствениците на тези сгради: примерно, както някъде четох, освобождаване от данък но завишени изисквания и отговорности към собствениците; По скоро адеквате е друг вариант, в който се въвежда специален по-висок данък към собствениците на такива имоти, като общината осигурява някакви отстъпки или привилегии към собственика, но й ускорени процедури за отнемане на собствеността, в случай, че собственикът не може да си позволи да поддържа състоянието на подобен имот. Идеята за по-високия данък е ако собственика не е в състояние да поддържа е длъжен да се освободи от този имот. Така стойността на тези имоти ще се повиши напълно резонно и притежанието на такъв актив ще бъде наистина престижно. Тогава обезателно собственика ще полага необходимите грижи.
    Друг важен въпрос е с размера на тези сгради. Имам предвид, че възложителите на тези сгради са били заможни хора, но не толкова, че да строят големи сгради, каквито са старите градски сгради в Италия, Франция и др. места. Варна вече е доста голям град и нуждите предполагат по-големи сгради. Вместо обаче събаряне на старите и строителство на нови, големи сгради, просто може да се запазва фасадата, изгражда се нова конструкция и се надграждат етажи с нов съвременен дизайн (пример е сградата на ъгъла на улиците Антин I и братя Шкорпил). Така старата архитектура се запазва и осъвременява много сполучливо, според съвременните нужди и изисквания.

  3. Елена каза:

    Браво за хубавата статия! Напълно съм съгласна, но изключително много ми напомня на моя статия от преди близо два месеца – http://agenciazvezdenpraznik.blogspot.com/2014/04/blog-post_27.html
    Надявам се да е просто съвпадение!
    Продължавайте все така, дано този проблем да придобие все по-голяма публичност.

    • varnasummer каза:

      Здравей, Елена и благодаря!
      Темата е значима и бих се радвал, ако още повече хора пишат по нея.

  4. Reyhan Halid каза:

    Брово за смелия разказ. Искам да кажа, че аз лично много обичам Варна и имам богат архив от снимки на може би всички тези и други сдания паментници на културата във Варна. Малка поправка бих добавил към следните две ваши сгради описани по горе а именно:

    1.Турската баня от 1912г, проект на арх. Дабко Дабков. Къщата се намира на ул. „Цар Симеон І“ №3 и 5 (пресечката под Валентина). Общината е съсобственик на сградата, а самата сграда от години е необитаема и занемарена. ( не е общинска ).
    2.Девическият, бившата Военна болница на Варна – Госпитала – „Landmark Centre Varna“. ( тези корнизи не са от, както казвате от стиропорени корнизи ).

  5. Raissa каза:

    Това е проблем и на други градове. По главната улица във Велико Търново има поне 10 къщи – паметници на културата пред разпад.
    Чудесен материал!

    • ДЕСТРУКТУРИРАНЕТО НА ВАРНА-ГРАД – Е ПРЕДУМИШЛЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ – ЗАТРИВАНЕ НА ЦИВИЛИЗОВАНАТА НАРОДНОСТНА ВАРНЕНСКА ПАМЕТ – ЗАПОЧНАЛО ДАЛЕЧ ПРЕДИ 10.11.1989. ВРЕМЕ Е ДА СЕ НАМЕРИ ПОЧТЕН ПРОКУРОР.

  6. AnnaD каза:

    Поздравления за проучването и позицията! Жалко е, че скоро няма да има какво да покажем и разкажем на децата си. Градът изглежда, толкова сив и уморен …. Вече е трудно да ги убедим, че да си Варненец е привилегия, а не просто жителство!

  7. Д-р Михайлов каза:

    Много хубаво е написано всичко, дано не остане неразпознато от общинарите.Последно време виждам, че кмета г-н Портних, се опитва да прави нещо.Но докато се мисли само партийно така ще си останем, най съм съгласен с този коментар! Никъде посвета където съм бил не сас еотнасяли с пренебрежение към предишните си паметници, сгради и каквото да е било,независимо през кой строй и „партийно време“е страено.Даже печелят от това като вземат такси за посещения.Тук във Варна и България ей така лесно се събаря, не се поддържа и се нехае от историчестаката принадлежност на повечето неща.Ще дойде време ще останем без история, а именно това целят навярно т.н. велики сили!?!?Много жалко за нас, но ако се събуди лъвското в нас , може и да не е така, както и родолюбието ни.Защо в нашата хералдика стои този лъв почти навсякъде, е помислете господа общинари и съграждани БЪЛГАРИ!

    • Biserka каза:

      Absulqtno ste prav,che nikade v nikoq Evropeiska darjava ne sa izostaveni takiva sgradi s arhitekturno bogastvo.Naprotiv pechelqt ot tqh,kato se izpolzvat za razglejdane ot turisti.Az sam v momenta v Portugaliq i da Vi spodelq,che predi edna sedmiza bqhme za tri dni da razgledame severnata chast.Posetihme Fatima,Koimbra.Batalq,Obidus i mnogo drugi mesta.Vpechatlena sam ot tova koeto vidqh.Sgradi stroeni prez 1200.1500 GOD.sa prevarnati v pecheliv biznes za grada v koito sa.Pochti nikade ne plastahme taksi ili parkingi.Obstinite pechelqt ot tova,che spis v hotelite im hranis se v restorantite im i kopuvas suvenirite im.Iskam da si si izberem takiva obstinari ,koito nosqt idei v glavata si i rabotqt za blagoustroqvanq na grada v koito sa izbrani.Iskam da izberem takiva politizi,koito da rabotqt za dobruvaneto na obiknovenite hora,a ne samo da mislqt za sebe si.

  8. Д-р Михайлов каза:

    Много хубаво е аписано всичко, дано не остане неразпознато от общинарите.Последно време виждам, че кмета г-н Портних, се опитва да прави нещо.Но докато се мисли само партийно така щех си останем, най съм съгласен с този коментар! Никъде посвета където съм бил не сас еотнасяли с пренебрежение към предишните си паметници, сгради и каквото да е било,независимо през кой строй и „партийно време“е страено.Даже печелят от това като вземат такси за посещения.Тук във Варна и България ей така лесно се събаря, не се поддържа и се нехае от историчестаката принадлежност на повечето неща.Ще дойде време ще останем без история, а именно това целят навярно т.н. велики сили!?!?Много жалко за нас, но ако се събуди лъвското в нас , може и да не е така, както и родолюбието ни.Защо в нашата хералдика стои този лъв почти навсякъде, е помислете господа общинари и съграждани БЪЛГАРИ!

  9. Онник каза:

    Тя тази работа не е от вчера и няма да бъде спряна утре. Просто няма хора, които да държат на Варна в месната власт. Вички държат на тяхната партийна принадлежност те живеят в партиите а не в България още по-малко във Варна, видяхте какво се случи с културните проекти при кандидатстването за прословутата културна столица :) пълен смях каква култура искате от хора които си сриват сгради като дворци с цел да се построи поредната глупост на някой недодялан архитект който никой не е чувал. На някой да му е направило впечетление най-малко всички тези раздърпани реклами които отдавна са свършили така да се каже или всички тези магазинчета по централните улици накачили някакви реклами които по форма и по цвят нямат нищо общо счс сградата на която са поставени Кой отговаря за това? Проблемите са много и за мое голямо съжеление тая работа без ..ой няма как да се получи!!!

  10. Stanislav Atanasov каза:

    ITAKA VARNA 6TE OSTANE V ISTORIQTA,TOEST BEZ ISTORIQ

  11. Ралица каза:

    Когато бях малко дете, са ме водили на баня в сградата на първата снимка. Спомням си красива кръгла зала с висок купол с отвор, много мрамор, красиви орнаменти,коритата на мивките бяха оформени като черупки на миди, нещо като балкони с балюстради – това беше женското отделение. Влизала съм и в сградата на бившето Първо РУ на МВР, но когато разрухата вече беше пълна. Болно ми е… Тези сгради са една от причините Варна да бъде определена за морска столица на България, а днес са рушащият се символ на западането на града, изоставен близо 30 години без изключително важни поддържащи ремонти, без пари за инфраструктура, без мисъл за бъдещето… Мисля, че Варна има крещяща нужда от т.нар. лендмаркс, и вместо да се трошат грешни пари за безумните ръждясали лодкоподони недоразумения, задръстващи пешеходната зона, реставрирането на тези красиви сгради би било едно добро начало, нещо символично – като укрепване на връзката с миналото, за да градим бъдещето върху стабилна основа.
    Обаче съм реалист и съм наясно, че трябват много пари, решителност и силно желание да направим нещо про боно и на ползу роду за родния си град – така, както са го правили създателите на тези красиви сгради, но трудно би се случило в настоящото ни сиво безвремие…

  12. Красимир Иванов каза:

    ….може ли да се направи нещо по случая?

  13. Биляна Русева каза:

    Поздравление за статията, каквото и да се каже или коментира ще е малко…всички виждат и никой нищо не прави…

  14. Krijitski каза:

    Супер!
    Нито незаконните постройки ще изчезнат, нито незаконните гаражи, още по-малко пък циганските гета. Но затова пък активните и късогледите служители от Варненска община и останалите разбойници в сферата на стоителното предприемачество, ще имат още по-лесни начини да премахват стари къщи – паметници, неразумно застанали на пътя им към парите. За огромно съжаление, в наши дни Варна е напълно възможно да се прости с изброените отгоре архитектурни символи и изключителни исторически сгради!
    Даже не Варна – загубата ще е за цяла България.
    Не ми вярвате ли?
    Ето тогава един експеримент – нека само си представим думите на някоя (недай боже!) статия от близкото бъдеще:
    „Дори и само като постройки, тези прекрасни сгради бяха интересна, емблематична гледка, датирана от скоро след Освобождението, а според някои – дори и от преди него.
    От години къщата на Х.Х.Х. беше изоставена, покривът беше пропаднал, вероятно и част от гредоредите, но масивните тухлени стени гордо стояха. И представяте ли си – бяха до последно здрави, преди да ги докопа фадромата!“
    Не, това не мога и не бих могъл да го възприема. За една нормална държава подобни сгради щяха да са пазени, щяха да са най-малкото ценни паметници. Дори и да стигнат до такова окаяно състояние, биха съхранили външния вид, с нова конструкция вътре зад стените. Но, изглежда това не се отнася за Варна, не и за България. В средата на второто десетилетие на 21-ви век, тези исторически паметници ще се сринат до основи! Огромна купчина от тухли и греди, чиито руини ще бъдат извозени като строителен отпадък. Няма такава страна……..
    Ех, умиращата историйо на Варна – НЕ харесвам унищожаването ти. НЕ харесвам събарянето на такива забележителни сгради.
    Колко ли средства биха отишли за едно реновиране (което естествено няма да е увековечаване) на тези прекрасни архитектурни паметници?
    Ако се има впредвид красотата на града, историята на сградите, свързаноста на родовата фамилия с развитието на града, то каквито и да са средствата, то те ще са посветени единствено на нещо красиво, на нещо свързващо НИ с културата, с историята, с дядовците ни.
    Със самите нас.
    Какво по-хубаво от това да съчетаеш красотата на мисълта на архитекта с новопосадените дървета, приятните алеи, усмихнатите хора.
    Помислете си.
    Помислете си – трябва ли злобно да затрием всичко това с лека ръка.
    Мисля, че НЕ.

  15. Яна Бурова каза:

    Прекрасна статия,провокираща много тъга в мен. Изумително е-давам си сметка как свикваме с промяната на нашия прекрасен град,как забелязваме всички тези сгради и отминаваме,вечно забързани за някъде. Убедена съм,че всеки Варненец иска и мечтае града да е удобно устроен и функциониращ,да се разхожда гордо сред красиви и ценни сгради,чувствайки се част от града.
    Какъв е изхода от едно подобно падение? Ние сме безсилни с нашите коментари,те просто ни обединяват като едни потърпевши тъжащи Варненци. Какво е нужно ние да направим за реставрирането на една сграда? Можем ли да повлияем дружно на управляващата сила от която зависи инициативата за започване на подобен проект?
    Още веднъж-страхотно силна статия! Браво!

  16. Masterovaiva каза:

    Безхаберие и алчност, водещи до разруха!

  17. Христина Димитрова каза:

    Проблемите във Варна са толкова много,че наистина по тази тема надали са се замисляли и 10 % от варненци, а тя е доста важна. Докато не започнем да мислим всички в една посока, като единно общество и се държим , като вълци единаци това което ни се случва просто сме си го заслужили. Благодаря за интересната статия,дано е стигнала до повече хора,та да ги по разбули малко.

  18. Милен каза:

    Много жалко за нас, че водим коментари тук в този блог за такива важни неща за града ни. Сградите са в това състояние от много време и никои не повдига въпроса , и как един чиновник или политик не го подразни състоянието им. Има и други примери в гр.Варна. Забрави се Картофената къща , как се събори? има ли наказани за това? Мъка, мъка.

  19. Гергана Димитрова каза:

    Много добре казано…стига безхаберие от страна на властимащите във Варна. Какво ще завещавам един ден на децата си? Какъв пример ще им дадем? Отношението ни към историята и памерниците на културата в последните години е толкова безотговорно, че ни ми стигат думи да изразя възмущението си. Дано се повече гласност нещата и във Варна най-после се случат. Поздравления за статията, дано даде резултат…

  20. Петрова каза:

    Постоянно се вглеждам в старите и красиви сгради в центъра на града. Съжалявам че не се полагат грижи за поддръжката и освежаването им. Истината е, че в доста от случаите на собствениците, към настоящият момент, това е всичко, което имат. Процедурите по ремонт явно са тромави и сложни. Истината е, че ако се реставрират фасадите на всички подобни сгради по центъра, ще е много по-впечатлително. И ако може нововъведенията да се съобразят със стила на Стара Варна и въпросното културно-историческо наследство, би било прекрасно.

  21. Мария каза:

    трудно се коментира такова безочливо отношение към нашата история и културно наследство!По отношението ни към паметниците ни можем да съдим колко малко ценим това, което предците ни са създали с толкова любов и стремеж да не изоставаме от Европа.Такива сгради трябва да се стопанисват и от Община и държава, а не да се създават непреодолими бюрократични пречки за това, за да се саморазрушат и на тяхно място да се извиси поредният хотел или мол!!!

  22. НА ТАКОВА СТАДО – ТАКЪВ ОВЧАРИН!?! САМО СИ СЕ ПРАВЯТ – КАКВО!?! – ЧЕ ОПАЗВАТ ВАРНА-ГРАД И БЪЛГАРИЯТА. НА ПРАКТИКА – ПРЕДНАМЕРЕНО СЕ ДЕВАЛВИРА ЦЯЛА ЕДНА СРАВНИТЕЛНО ДОБРЕ УСТРОЕНА СТРАНА И ЕДИН ДОБРЕ БАЛАНСИРАН ГРАД. ЗА ДА БЪДАТ ДОИЗКУПЕНИ ЗА СТОТИНКИ. НО – НЕКА ДА ПОДЧЕРТАЕМ!?! – КЪСНИЯТ ПРОВИНЦИАЛ-СЕЦЕДИОН ВЪВ ВАРНА-ГРАД НА МЕСТОТО НА НАСТОЯЩАТА ДУПКА АРХЕО-ПАРКИНГ – БЕ ВЗРИВЕН – ЗАПОМНЕТЕ – НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДИ ДЕСЕТИ НОЕМВРИ.

  23. Браво за статията , много болна тема. :(

  24. tu tam kamon каза:

    Най-смислената ти статия, продължавай все така!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Публикувано в за варна, мислене с етикети , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Постоянна връзка.