Девети септември не е празник! 3

Не мога да скрия учудването си от това, което се случва днес – 09.09.2014г.
Няма да се превземам и да описвам, колко съм възмутен, защото запасите ми от възмущение отдавна са изчерпани. Особено за постъпки на хората от БСП. За мен тия хора не живеят на този свят и не присъстват в XXI в. Те непрестанно ни дърпат назад с една ясна цел – да събудят носталгията в избирателите си, да ги активират предизборно. Старите им кадри ги разбирам, но защо младите партийни членове не им се противопоставят?!

Защо 20-30 годишни младежи, които предната вечер са играли WOW в мрежа, на другия ден се насилват да страдат, правейки се на съпричастни, когато поставят цветя на паметниците на Васил Коларов и Георги Димитров и почитат големците от Коминтерна? Защо тези млади хора, от които се очаква да започне промяната в левицата, почитат дата, която поставя началото на комунистическия режим в България, а този режим е официално обявен за престъпен? Обявен е за такъв още преди 14 г. от Народното събрание на Република България, но това не пречи на доскорошният му председател – Михаил Миков да каже, цитирам:

„9 септември 1944 година доведе до коренен обрат в демократичното развитие на страната“
Да, новият председател на БСП е прав за едно: коренен обрат в демократично развитие на страната настъпва, но този коренен обрат полага началото на комунизма в България. След тази дата, само за една година, са избити приблизително 40 хил. души.
Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд“ са 2730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.

Гледам Фотоархива за Народния съд през 1944 на Тодор Славчев и не мога да разбера, защо колкото повече се отдалечаваме от комунистическото минало на България, толкова повече се налага да го обсъждаме?!
Всяка година спорове, всяка година циклене около една и съща тема. Защо бе, господа социалисти, правите всичко това, след като законът е категоричен, че режимът, който почитате, е престъпен?! Ето, аргументирам се. Аргументирам се със закон, приет от Народното събрание на РБ, обнародван в бр.37 на Държавен вестник на 5 май 2000г. Ще цитирам само чл. 2:

(1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения „Народен съд“;
4. моралния и икономическия упадък на държавата;
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.
(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
е) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.
Линк към целия закон

За мен не е нормално председател на партия, която по всички прогнози ще бъде и в 43-тото Народно събрание, публично да твърди, че „никой не може да отрече социалното и икономическо развитие на България – образованието, здравеопазването, икономическият растеж“, когато частната собственост на цели родове е била изземана, а българи са били разстрелвани и настанявани в лагери. Е, има кой да го отрече, г-н Миков, отрича го български закон, който е приет от най-висшият орган в държавата – парламентът.

Г-да млади социалисти, набори! Моля Ви, недейте да им пригласяте и спрете да повтаряте думите на лидера си, че след 1944 г., България се е радвала на „социално развитие“, защото избиването чрез разстрел на  интелектуалците, на инакомислещите в една страна, не е признак дори за социална стабилност, да не говорим за развитие. Разследване на „Дневник“ доказа, че по данни на секретни документи, България на два пъти е била доведена до банкрут от управлението на комунистическата партия, а Живков тайно предлага на Хрушчов да купи българския стратегическия златен резерв, възлизащ на 20 т. злато, формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава нито едно правителство не си е позволявало да посегне на златния резерв, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г.
За какъв социален и икономически възход говорим, г-н Миков?!

P. S. Мисля, че съответното звено на прокуратурата  би трябвало да се самосезира след такова изявление на обществена фигура от този ранг.

7/8

 
Pin It Добави в Svejo

3 коментара по Девети септември не е празник!

  1. al каза:

    Ситуацията не е учудваща, имайки предвид, отношението на българина към закона, а то е никакво – врата в равно поле и трябва да си улав, за да минеш през него. И това отношение не е причинено от тоталитарен режим, то е част от схващанията, които са набити в главите ни на много ниско ниво още от най-древни времена. По времето (Ренесанса и Просвещението, периодът, в който са се изграждали гражданските общества и са се поставяли основите на модерните държави), когато другите народи по систематичен и методичен начин са стигнали до убеждението, че законът и правата са нещо необходимо за просперитета на техните държави, ние сме се борили за чисто физическото си оцеляване, нещо, което сме направили учудващо добре. За съжаление това перфектно оцеляване и запазване на шепа „традиционни“ ценности има и един гадничък страничен ефект – силното ни чувство на онеправданост. Винаги сами срещу всички, винаги справедливи и добри, винаги прави и винаги нещастни.

    И това е нещото, което винаги се е продавало много добре – както преди 9-те септември, така и след това, като продължава и до днес. Именно това чувство на неоправдано несправедливо отношение към нас от всички останали ни вкарва в поредица войни след Освобождението. В желанието си да си върнем изгубените територии, в които живеят наши сънародници и за да поправим несправедливостите, които са ни споходили, ние даваме властта в ръцете на хора, които са често пъти безпринципни мегаломани с болни амбиции, които използват даденото им доверие и правомощия, за да преследват собствените си амбиции. Когато идва атентатът в Св. Неделя, гневът е толкова силен, че ние прехвърляме цялата власт (или поне не възпрепятстваме прехвърлянето) в ръцете на управляващите към този момент, защото сме твърде убедени в несправедливостта на този терористичен акт и с това нашите задължения към справедливостта са изчерпани. Никой не се интересува, какво се случва след това. Никой не пита кой и как е осъден от съществуващата и тогава Държавна сигурност. Справедливостта на присъдите не е поставена под съмнение, защото у нас личното убеждение за справедливост е по силно от заложеното в закона.

    Когато към края на войната, управляващите са в тотален ступор и тотално пропускат финансираните от СССР начинания за превземането на държавата отвътре, тези от нас, които ненавиждат изнемогващото от безкрайното дипломатическо лавиране правителство, отново поставят личното си чувство за справедливост пред заложеното в закона и допускат без всякакви възражения провеждането на Народния съд. Отново следва жестоко прочистване на „вражеските“ елементи. Факт е, че това прочистване е в по-големи размери и по-жестоко от предишното но подбудите за него не се отличават от тези за предишното – премахване на онези, които по един или друг начин търсят промяна на статуквото. Нека си го кажем честно, ако в държавата не имало предпоставки за прокарване на комунистически идеи, тези съмнителни спонсорирани отвън начинания щяха да си останат просто отделни прояви на недоволство. Необразоваността на хората тогава, както и сега са основна причина за падането им в капана на евтината пропаганда.

    Народите правят грешки и в историята на всяка европейска нация има трудни моменти. За съжаление това, което се случва у нас през последните години показва, че водени отново от някакво „собствено“ чувство за справедливост, повтаряме грешките отпреди. Отново законът е на заден план. Един пример: макар че, цитирате закона, с който комунистическият режим е обявен за престъпен, когато в началото споменавате Народния съд, Вие поставяте акцента върху това, какви хора са станали негова жертва, а не върху това, че Народния съд е бил в разрез с човешките права и действащите по онова време закони. За съжаление това е всеобщото разбиране сред тези, които обявяват себе си за антикомунисти и демократи. Когато става въпрос за Народен съд, първото нещо, което изниква в съзнанието на хората е това, че е в този период е бил избит „цвета на нацията“. Тежестта пада не върху незаконността на смъртните присъди, издадени тогава, а върху трагедията, която пък е основната причина за днешното състояние на държавата. Несправедливостта не се състои в незаконността на Народния съд, а в дълбокото убеждение на българина, че е несправедливо да се издават смъртни присъди на „министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители“.

    Разбира се, че Народния съд е долнопробно извращение и инструмент за налагането на някаква измислена власт. Но това престъпление е проведено от хора българи, голяма част, от които са били убедени, че така възстановяват някаква тяхна справедливост без значение, дали така се нарушава закона. Изпращането на хора в заточение, както и осъждането им на смърт преди 9-ти септември, само защото изповядват някакъв вид леви убеждения, също е продукт на поставянето на чувството за лична справедливост пред заложената в закона справедливост.

    Неспазването на законите у нас не са спорадично явление. Това е обичайното състояние. Ще се паркирам на тротоара, защото мойто чувство за справедливост ми говори, че държавата е несправедлива към мен, като не се е погрижила за това аз да имам място за паркиране на 4-те си автмобила (3 от които прекарват повече време по ремонти, отколкото в движение). Като полицай, ще поискам на провинилия се 20 кинта и после ще го пусна да си върви, защото държавта не се е погрижила затова аз да имам стандарта на полицаите в Германия например. Като доктор ще разкарвам хора напред-назад, докато не ми бутнат рушвет, защото като доктор смятам себе си за нещо по-специално от станалите. Няма да разделям боклука, защото чувството ми на справедливост ми хортува, че защо аз да се моря да обикалям квартала, като съседа от съседния вход не го прави. Примери много. Това е и причината, поради която тоя михлюзин Миков си позволява да използва този недостатък на българина, защото и той като останалите си въобразява, че въздава някаква справедливост. И така е със всички партии. Никой по време на предизборна кампания не казва, че ще направи така, щото законите да се спазват и ако не се спазват, виновниците ще се наказват. Всички казват, че ще вдигнат заплатите, ще нахранят тоя, ще нахранят оня и понеже всяка групичка хора е обединена около чувството си за собствена справедливост, народът се вее във всички възможни посоки и чака някой, който да му въздаде тази, неговата си, справедливост.

  2. varnasummer каза:

    Иване, с риск да се компрометирам окончателно пред теб, бих ти споделил, че тайно общество на илюминати, което е в тясна взаимовръзка с правителството на САЩ, финансира НАСА и моя блог. Съжалявам, човек!

  3. Иван Димитров каза:

    Ти си уникално тъп човек! На накъв се правиш? Какво целиш с тия публикации и кой ти плаща за тях?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Публикувано в мислене с етикети , , , , , , , . Постоянна връзка.