Инфектирана болница – Варна 7

Хронология:
07.05.2015  (предстоят местни избори):
Като изключим саниренето отвън, състоянието на клиниката вътре остава непроменено.

17.09.2014 (предстоят парламентарни избори):
Реблогвам един важен за Варна пост по мой репортаж от миналата година. Надявам се предизборно някой да обърне внимание на този проблем.

Така се случи, че станах пряк свидетел на  условията, в които лежат пациентите в Инфекциозна болница Варна.  Всъщност се касае за „Клиниката по инфекциозни болести“, която е към МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, а служителите във въпросната клиника я наричат накратко „Инфекцията“. Всички ние сме виждали и виждаме недостатъците в българското здравеопазване и осъзнаваме, че имаме още много път, докато стигнем европейските стандарти, но това, което видях в Инфекциозна болница – Варна ме остави в ступор. Ступорът е състояние на обездвиженост и вцепененост, при запазено съзнание.

Не мога да повярвам, че това се случва през 2013 г. във Варна! Варна ей! Третия по населеност град в България, който през лятото става втори. И говорим за болнично заведение на три етажа, в което се лекуват болни от тежки чревни инфекции като дизентерия и салмонелоза. Лекуват се и болни от остри вирусни хепатити, скарлатина, рубеола и дори СПИН. Всичко това предполага, че тази клиника трябва да бъде с най-висока степен на хигиена, защото е възможно болен от едно нещо да излезе с три нови инфекции. Представям на вашето внимание сесия от абсолютно автентични снимки, които са направени лично от мен на 21.02.2013 г. След снимките съм писал още по темата.

Тези снимки са само върха на айсберга. Има още куп нередности, с част от които се запознах в кратките си интервюта проведени с пациенти и обслужващ персонал.

1. Списъкът започва с тоталната липса на осветление пред сградата на клиниката и каквито и да е указателни табели в двора, в който се намира сградата. Лично се убедих, че сградата е абсолютно неоткриваема в нощните часове. До нея се стига само по един път, който е по-скоро изход в тъмен лабиринт. Абсурд е спешен случай да стигне навреме, ако шофьорът не  е запознат с маршрута човек.

2. Пред входа на самата сграда, само на 5 м. от нея, има контейнери за смет. Не ми се мисли какви зловония и зарази се оказват в пряка близост под прозорците на пациенти със стомашно чревни инфекции. Контейнерите са отворени и улични псета и котки разнасят храна из района. Близостта на контейнерите до входа на болницата е и едната от главните причини в стаите да гъмжи от хлебарки. Дано се спазват нормите за изхвърляне на превързочни материали и др.!

3. Регистратура. На една от снимките се вижда бюрото, зад което седи приемащия лекар и всичко изглежда нормално за нашите стандарти, но… там няма и никога не е имало компютър! Оказа се, че цялата документация се попълва на ръка и впоследствие се въвежда в системата. Свидетел бях на прием и попълване на документация, който продължи два часа и всичко това с обезводнено дете на година и два месеца с остри спазми и повръщане.

4. Липса на топла вода и елементарни хигиенни условия в сервизните помещения като тоалетна хартия и сапун. Т. е. ако си приет по спешност и не си носиш тоалетна хартия и сапун, но си с разстройство, рискуваш да бъдеш сериозно унизен.

5. Условията в стаите са под всякаква критика. Олющени тавани, подпухнали дограми, напукани мазилки и падащи плочки. Тоалетните с проядени, с изгнили талашитени врати, които не могат да се затварят. Фугите по пода на тоалетната жълтеят, чак кафенеят от засъхнали екскременти наслагвали се с годините. Дори и човек с  елементарни познания по биология би се сетил, че това са огнища на пъплещи микроорганизми от всевъзможни спори и гъби. А снимките са направени в отделението за инфектирани по въздушно-капков път!

6. В клиниката не е разрешено внасянето на храна, но забележете, вътре не се приготвя храна за пациентите. И така при един минимален престой от 3 дни все по някое време се налага да се яде нещо и да се внесе храна. За съжаление в стаите няма дори масички, на които да си поставиш сандвича и това се случва върху малко метално шкафче или на леглото. Всичко това отново е добре дошло за хлебарките, които се чувстват като в резерват за инсекти, защото работещите там са свикнали с присъствието им и никой не ги тревожи, а храната е нявсякъде.

7. Има стаи, в които прозорците изобщо не могат да се отварят. Прозорците – спукани и несменени, са точно до главата на болния и са облепени с подръчни материали по пукнатините, така хем не можеш да проветриш, хем ти духа, когато има вятър.  За енергийна ефективност изобщо не искам и да мисля, след като преди нея говорим за човек в опасност.

8. Обслужване. За всичките три етажа се полага само една медицинска сестра, която дежури и трябва да реагира в случай на пристъп или по-сериозен проблем. Същата сестра сменя банки за вливания, бие инжекции и комуникира с пациентите, лежащи по общо двайсетте легла в клиниката.

9. Служители ми разказаха, как човек лежал 6 месеца в кома, излязъл от комата благодарение на грижите на персонала и в знак на благодарност решил да смени дограмата на стаичката, която те помещават по време на дежурство. Снимал съм въпросното помещение отвън. И тъй като този ремонт твърде много биел на очи на фона на занемарената фасада, а за занемаряването със сигурност има виновни, имало наказани служители.

10. Преди година и половина българин, който живее в Германия, лежал в клиниката. Той останал поразен от условията и снимал с телефона си. Снимките пратил до рубриката „Бай Ганьо Европеец“ на  bTV Новините. Последвали проверки,  за санкции не знам, и естествено – ремонт. Минало време, споменът поизбледнял и ремонтът се изчерпал с една ремонтирана стая. И до ден днешен всички проверяващи, които минават да пият по едно кафе с администрацията на „Инфекцията“, биват въдворени във въпросната „пилотна“ стая, плюнчат си пръстите, разлистват и пишат – „Тече ремонт“, подпис – едикой си.

Година и половина по-късно:
На много интересна новина се натъкнах днес – 12.09.2013 – линк. В Инфекциозното отделение на пловдивската Университетска болница „Свети Георги“ на едно дете му сервирали умрял плъх! След такава случка директорът на болницата и министърът на здравеопазването трябва да си подадат оставките.

 
Pin It Добави в Svejo

7 коментара по Инфектирана болница – Варна

  1. Pingback: Боян Георгиев – кандидат за кмет на район „Младост“, Варна / varnasummer

  2. bibi каза:

    Само дограмата е сменена.Иначе същата мизерия и гнусотия!!

  3. Ели каза:

    За жалост условията продължават да бъдат същите, но за щастие отношението на персонала е много по-добро от преди(лежахме през февруари,тогава беше далеч по-лошо. Вече няма и помен от стресиращото им поведение). Единственото ми успокоение беше точно в това,че медицинските сестри и лекарите бяха много любезни. За съжаление не им знам имената на всички,защото при влизане в стаята никой не се представя! Знам името на една от сестрите,която беше изключително любезна с мен и детето,а именно Росица и доктор Зозикова и Николова! Когато ги питах нещо(а то винаги имаше какво) винаги отговаряха и то така,че да ги разбера(все пак не съм медицинско лице). Опитваха се винаги най-доброто да направят за детето,а именно колкото се може по-малко да се боде,защото това беше изключителен стрес за него! За което съм им безкрайно благодарна!
    Аз не смятам,че персонала имат вина за обстановката в която лежат болните,за жалост цялата ни държава е в неуредици! НО нека се замислят господата,които се наричат директори и министър на здравеопазването……ВИЕ БИХТЕ ЛИ ЛЕЖАЛИ В ТАКИВА УСЛОВИЯ!!!! ЕДВА ЛИ!!!

  4. Do каза:

    Явно нищо не се е променило отпреди 8 години. Нашият простой в това лечебно заведение също беше покъртителен. Подът беше целият черен и като вървиш, по чехлите ти се натрупваше дебел черен слой мръсотия. Оказа се, че в тази гъмжаща от инфекции сграда той се мие с… прах за пране. Тоалетната не беше виждала почистване най-малко с месеци и се наложи да се обаждам на мъжа ми да ми носи препарати с белина, парцали и ръкавици, за да приведа мястото в що-годе подходящ вид за ползване от двегодишно дете. Добре, че бяхме на първия етаж, че успяхме да внесем всичко това през терасата, тъй като в болницата са забранени свижданията. Всичко това с риск дограмата да ни остане в ръцете.
    С това не свършва нашата история. Дни по-късно покрай празниците на посещение щеше да идва Министъра на здравеопазването и се сетиха, че няма да е зле да поизчистят. За целта нас ни изместиха в друга стая-килер, в която държат апаратурата си. Отново не виждала нормално почистване. След като стигнаха й до нея, решиха че трябва да я чистят основно, докато ние сме вътре, над главата на дете с 39 градуса температура. Прозорците – естетсвено, широко отворени, декември месец. Тук вече не издържах на цялата мизерия, унижение и простотия и вдигнах скандала. Пак ни преместиха, докато доизчистят. Детето едва гледа. Избягвам да пожелавам лоши неща на когото и да е, но може би няма да е зле отговорните за това състояние на болницата да им се наложи да бъдат нейни пациенти… Току-виж се променило нещо…

  5. Мария Лазарова каза:

    За съжаление и аз имам такива снимки от престоя ни в тази така наречена „клиника“….

  6. дограма каза:

    Това е направо жестоко и недопустимо да има стаи, в които прозорците изобщо не могат да се отварят. Прозорците – спукани и несменени, са точно до главата на болния и са облепени с подръчни материали по пукнатините, така хем не можеш да проветриш, хем ти духа, когато има вятър. За енергийна ефективност изобщо не искам и да мисля, след като преди нея говорим за човек в опасност.,….страхотна статия.Като знаем по колко пари им отпускат и накрая нищо не правят а толкова качествени дограми има вее и на добри цени.

  7. Олга каза:

    Тази тема и за мен е болна и затова си позволявам коментар. Имам поразително сходни спомени от недоразумението Инфекциозна болница – София, само дето ставаше въпрос за съпруга ми (тогава – приятел), не за дете. Трудно ще забравя онези седмици, ако изобщо някога успея. „Основната“ сграда, строена по времето на цар Борис III, беше в окаяно състояние – пред разпадане, с нулева хигиена, плашещо наподобяваше това от снимките, които са публикувани тук. „Охраната“ на входа на болницата дружелюбно, но дискретно те осведомяваше, че по принцип външни лица нямат право на достъп, но тъй като храната не става за ядене, е желателно да носиш нещо на близките си, ако не искаш да гладуват, a въпросният „охранител“ е добър човек, ще прояви разбиране и ще получиш достъп, готов е да рискува заради теб, естествено, срещу скромна сума – и той семейство храни, нали разбираш…

    Персоналът на болницата се отнасяше с пациентите като с отрепки, а положението особено се влошаваше, ако имаха лошия късмет да са малцинствени представители – ще цитирам само следния „диалог“: „Сестра, в абокат-а на детето има кръв“ „А ти какво искаш да има МА, ла*на ли? Я млъквай!“

    Невъзможно беше да получиш каквато и да е адекватна информация за състоянието на близките си. Съпругът ми лежа близо седмица без окончателна диагноза, а дума да не става за съвет или консултация при изписването – “За диетата нали си знаете? „Ами… Не, съжалявам?!?“ „Аааа, еееее… Ще прочетете, то има информация…“

    За да има зачатък на „оптимистична“ нотка в края на предългото ми писание, ще завърша с история, която, ако тематиката не беше толкова ступор-на, сигурно щеше да е забавна. В стаята с мъжа ми лежеше младо момче, наскоро излязло от затвора. При вида на поднесената му “закуска“, а именно две филии стар заводски хляб и парче сирене с размера на кибритена кутийка, младежът реагира по следния начин: „Ей, №(*(*§@()№(* майката – аз да си бЕх стоял У затворО – там по повече даваха да ядемЕ…“

    Благодаря за търпението и вниманието да изчетеш/те всичкото това. Бъди/ете здрав/и!

    Поздрав,

    Олга

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Публикувано в за варна, мислене с етикети , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Постоянна връзка.