Долината на сребърното езеро* 0

Имаше едно: „Случвало ли ти се е да бягаш сам и да стигаш на второ място?“ На мен лично ми се е случвало, защото често се оказва, че единственият опонент, който може да те спре, си ти самият или по-точно твоя характер.

В тази връзка, имаме една хубава българска поговорка: „Каквото сам си направиш и Господ не може да ти го направи“, а този пост правя, за да отдам заслужените почести на сребърните медалисти от олимпиадата в Лондон. Те често са по-добри от първите, които сега са по кориците на списанията и още по-често са неправилно пренебрегвани. И така, вдигам тост за вторите като започвам с великата Станка Златева. Ей, бесен бях снощи!

* Заглавието е заигравка с романа на Карл Май „Съкровището на сребърното езеро“.

 
Pin It Добави в Svejo

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Публикувано в гледане, мислене. Постоянна връзка.