„Употребата на думата „евреин“ е регистрирана още през Средновековието в писмени паметници като Манасиевата хроника, Мариинското евангелие, Синайския требник, Супрасълския сборник, Савината книга и др. Това обаче не са най-старите български писмени паметници.“
ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ — минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.
Б. Г.: Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. По повод обявяването на 10 март за Ден на Холокоста у нас мнозина слушатели ми писаха или ми се обадиха да обясня какъв е произходът, каква е етимологията и какво точно означава думата „холокост“. Помолиха ме също така да дам информация за това от кога датира употребата на думата „евреин“ в българския език, има ли и други думи, с които евреите се назовават в български. Накрая бях помолен да коментирам въпроса, повдигнат от Анжел Вагенщайн миналата седмица: дали българските евреи са били спасени или просто са оцелели през 1943 г.?
ВОДЕЩ: Предлагам да започнем с това дали българските евреи са били спасени или са оцелели през 1943 г.?
Б. Г.: Това самите те знаят най-добре, виждам, че не са на едно мнение. Но разбира се никак не е маловажен фактът как ще наричаме непопадането на българските евреи в нацистките лагери на смъртта: оцеляване или спасение. Ако погледнем нещата от причинно-следствена гледна точка, се получава следното: за да можеш да оцелееш, трябва да проявиш самоинициатива. Доколкото познавам историята обаче, през онази 1943 г. евреите са били лишени от възможността да проявяват каквато и да е била самоинициатива по отношение на своето оцеляване. Остава само вариантът да са били спасени от българския народ.
ВОДЕЩ: Какво точно означава думата „холокост“?
Б. Г.: Понятието „холокост“ е библейско понятие. В синодалния български превод на Библията обаче няма да откриете тази дума, защото е преведена като „всеизгаряне“. Срещал съм я и преведена с черковнославянската дума „всъсъжение“. Всеизгарянето или всесъжението е вид жертвоприношение. То е най-ранният и най-типичният вид жертвоприношение у евреите, споменато в Стария завет, и се извършва чрез изгаряне.
ВОДЕЩ: Холокост еврейска дума ли е?
Б. Г.: Не, гръцка е. Българското всеизгаряне или всесъжение е буквален превод на гръцката дума „холокост“. Масовото изтребление на евреите по време на Втората световна война е оприличено на старозаветния холокост или на старозаветното всеизгаряне и затова то е наречено „холокост“.
ВОДЕЩ: Винаги ли сме наричали евреите „евреи“?
Б. Г.: Употребата на думата „евреин“ е регистрирана още през Средновековието в писмени паметници като Манасиевата хроника, Мариинското евангелие, Синайския требник, Супрасълския сборник, Савината книга и др. Това обаче не са най-старите български писмени паметници. В Зографското евангелие — най-стария български писмен паметник, се среща и другата дума, с която в български се назовават евреите — жид. Интересното по отношение на думата „жид“ е, че в народната митология „жид“ означава също и „исполин“, „приказно племе или народ“.
ВОДЕЩ: Какъв е произходът на двете думи?
Б. Г.: Колкото и парадоксално да звучи, „евреин“ и „жид“ са от един и същи корен. В случая става въпрос за заемки от различни езици. Думата „евреин“ произлиза от гръцката дума „еврайос“. Думата „жид“ произлиза от италианската дума giudeo, която на български може да се предаде и като евреин, и като юдеин. Юдеин всъщност е третата дума, с която назоваваме в български евреите. Речниците правят обаче уговорката, че думата „юдеин“ е запазена за обозначаване само на древните, но не и на днешните евреи. Това най-вероятно се налага от факта, че религията, която евреите изповядват, се нарича „юдаизъм“ и по този начин се прави пряка връзка между юдеин и юдаизъм.
ВОДЕЩ: Белязана ли е оценъчно някоя от трите думи по начин, който да обижда евреите?
Б. Г.: Не, нито една от трите не съдържа в себе си отрицателна емоционална оценка. Обаче това не означава, че такава дума не съществува в български, но мисля, че днес не е денят, в който трябва да я употребим.
ВОДЕЩ: На какви езици говорят евреите?
Б. Г.: Евреите обикновено са двуезични. Те говорят езика на страната, в която живеят, и една от трите разновидности на еврейския език: идиш, шпаньолски или иврит. Българските евреи си служат предимно с шпаньолски. В речниците „шпаньолски“ се обяснява като българско название на испанския език. Всъщност става въпрос за вид диалект, на който говорят евреите в България и в другите балкански страни. В Държавата Израел официални езици са иврит и английски.
ВОДЕЩ: Благодаря ви, доцент Георгиев.
Из предаване на Програма „Хоризонт“, „12 плюс 3“, 10 март 2003 г.
Tweet
Pin It
Добави в Svejo
