Делото „Боза Анет срещу varnasummer“ 6

Вчера беше заседанието по наказателно дело от частен характер № 4702/ 2014 г. при РС-Варна, на което съдът присъди на подсъдимия Боян Георгиев – невинен. Публикувам части от пренията на защитата ми по делото с боза Анет с цел това да послужи на други блогъри, които могат да бъдат обвинени, че информират обществото или, че писмено изразяват личната си позиция.

B7Ki7BfIUAM5X7H
Из н.ч.х.д. № 4702/ 2014 г. при РС-Варна – 12.01.2015 г., 13:30 ч.

Подсъдим – Боян Георгиев /varnasummer/. Подсъдим за това, че чрез публикация в блога си, оповестява съставките в боза с марката Анет, а именно 5-те Е-та, е оклеветил собствениците на тази марка.
Адвокати на Боян Георгиев – Силвия Овчарова и Емил Георгиев, Софийска адвокатска колегия.

„Престъплението „Клевета“, каквото се твърди в тъжбата, не е извършено от подсъдимия. В статията, в частност в нейното съдържание и в заглавието ѝ не е изложено нито едно обстоятелство, което да е позорно за личността на тъжителите, нито са посочени някакви факти и обстоятелства, от които да се направи извод за приписване от подсъдимия на престъпление, което да е извършено от някой от двамата тъжители.

Нещо повече, тъжителите са непознати за подсъдимия. За съществуването им последният е разбрал с получаването на тъжбата от съда. От етикета на боза Анет, снимки на който се съдържат по делото не личи тъжителите именно да произвеждат тази боза. На етикета е изписано името на юридическо лице – търговско дружество, посочено като производител на бозата. Известно е от съдебната практика, че юридическо лице не може да бъде пострадал при престъпление клевета и като такова да има качеството тъжител. Но дори и да може,  в статията, включително и в заглавието ѝ не се съдържат позорни обстоятелства и не се приписват престъпления на производителя – юридическо лице. Следователно не съществува пряка или косвена връзка между тъжителите и инкриминираното в тъжбата заглавие на статията, включително връзка между тях и съдържанието на самата статия.

Не на последно място, подсъдимият, в публикуваната от него на личния си блог статия, е изразил лично мнение и лична позиция по темата с употребените от производителите на храни и напитки добавки, известни в обществото ни като “Е-та”. Това лично мнение на подсъдимия е основано на изнесена в статията информация за същността и влиянието на добавките върху здравето на човека, в случая тези, които са използвани в боза Анет и са предмет на обсъждане. Информацията за тези добавки е публично достъпна в Интернет пространството, като в конкретния случай авторът на статията, а именно подсъдимият, е посочил и източника, който е ползвал ( употребата от производителите е правно регламентирана на ниво ЕС с ограничителен режим – по отношение на видовете допустими за употреба добавки и количественото им използване).

Подсъдимият е блогър и от 5 години поддържа блога, който към момента има редовни посещения. Дейността му на блогър по съществото си е журналистическа дейност, тъй като осъществява основни функции на журналистиката – информира обществото и способства за формиране на обществено мнение по различни въпроси. Това виждане е споделено и от Съда на Европейския съюз по дело C-73/07 (Satakunan) – носителят, чрез който се предава информация, независимо дали е класически като хартия или радиовълни, или електронен като Интернет, не е определящ при преценката дали е налице „журналистическа дейност“. Към това трябва да добавим, че българското законодателство не познава дефиниция на „журналистическа дейност“. Съответно, от всичко изложено дотук следва, че блогърската дейност на подсъдимия може и следва да се квалифицира като „журналистическа“, защото целта ѝ е публичното разгласяване на информация, мнения или идеи. В цитираното решение СЕС (Съда на Европейския съюз) акцентира, че тези дейности не са запазени само за медийните предприятия. В този смисъл статиите, които публикува в блога си, в частност статията с инкриминираното заглавие, което носи, е продукт на журналистическа дейност, както и на свободата му на изразяване на лично мнение, защитени от Конституцията на Република България – чл. 39, ал. 1, чл. 10 от ЕКПЧ и чл. 11 от Хартата на ЕС.

Мотивите за създаване на статията от подсъдимия са продиктувани от загриженост към заинтересоваността на хората от консумираните храни и напитки, от загриженост към здравето – своето и на другите, от идеята тази, както и други негови статии на тема храни и здраве да послужат като сигнална лампа в съзнанието на потребителите за това, че не всичко, което приемаме в организма си е безопасно, дори да е нормативно разрешено.

Налага се и паралелният извод, предвид несъстоятелността на обвинението и липсата на доказателства в негова подкрепа, че в тъжбата тъжителите много повече интерпретират собствения си прочит на статията, публикувана от подсъдимия и на нейното заглавие, отколкото да сочат факти за действително извършено престъпление „Клевета“ от него. Съгласно трайно установената съдебна практика, наказателна отговорност за клевета не се носи въз основа на това, че засегнатото лице лично възприема и оценя прочетеното, чутото и т.н. от подсъдимия като такова с клеветнически и позорен характер. Отделно от това, частното обвинение за клевета не е доказано както по отношение на квалифицирания състав за публично твърдени позорни обстоятелства, така и на този за публично приписване на престъпление.“

В крайна сметка, тъжбата на собствениците на марката срещу Боян Георгиев за 50 000 лв. беше отхвърлена. Собствениците на боза Анет се задължават да заплатят направените от мен  разходи по наказателното дело. Могат да обжалват в 15 дневен срок.

Благодаря на всички онлайн хора за подкрепата!

 
Pin It Добави в Svejo

6 коментара по Делото „Боза Анет срещу varnasummer“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Публикувано в мислене с етикети , , , , , , , , , , , , , . Постоянна връзка.