Европрограмите – начин на употреба и злоупотреба 0

„Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка“ Конфуций

Не си научихме урока. Предният програмен период загубихме повече от година, а за новия… се очертава същото. Но все пак, какво усвоихме?

Според вицепремиера по еврофондовете Илияна Цанова, цитирам „към 15 август т. г., усвояването на общия бюджет по европрограмите в България е около 52% от полагащите ни се за предния програмен период над 8 млрд. евро“. Страната ни продължава негативната тенденция  в усвояването на европейските пари. По показателя  разплатени пари (показващ реално усвоените средства, не намеренията), страната ни е едва на 24-то място от 28-те членки на Европейския съюз. Освен малкия процент разплатени европейски средства, България губи и заради блокирани програми и проекти, слаб административен капацитет, забавени строителни разрешения и отчуждителни процедури. Данните са притеснителни, тъй като близо 3/4 от публичните инвестиции в България идват именно от европейските фондове.

 grafika

Графика: EU Funds in Central and Eastern Europe. Progress Report 2007-2013. KPMG

Тъмно синьо: Отчетените, договорени с бенефициенти средства по проекти между България и Европейската комисия към ЕС, общо по всички фондове.
Небесно синьо: Изплатените от общия бюджет средства (ЕС + съфинансиране от страна на България) по фондовете.
Синьо-зелено: Одобрените разходи от фондовете на ЕС. Това, всъщност, е процентът на успеваемост на страната ни при усвояването на отпуснатите европейски средства.

За периода 2007-2013 г., България като страна член на ЕС разполага с бюджет от 6.67 млрд. евро. Тези средства са помощ от Структурните и Кохезионният фондове на ЕС за изпълнение на Националната стратегическа референтна рамка и включват 7 оперативни програми. Графиката на отчета, към декември 2013г., ясно показва, че усвоените средства  са 49% от тези 6,67 млрд. евро, равняващи се на  3,25 млрд. евро.

За незапознатите, това са фондовете:
Европейски земеделски фонд
Европейски социален фонд
Европейски фонд за регионално развитие
Кохезионен фонд
Линк с подробна информация

Изводите от инфографиката са изключително тревожни!
Защо се получава така и какви са причините:

1. Корупция на всички нива: При всяка смяна на властта, първата работа на управляващите е да подменят ключовите кадри на министерствата, от които зависи усвояването на евро парите, както и някои от специалистите от по-нисшите ешелони, които не приемат „новата политика“. Това често пъти води до необходимостта от допълнително сертифициране и обучение на „новите“ кадри, естествено адаптация и в крайна сметка, загуба на време около година, година и половина за да стартират програмите. А когато това се случи, почти по всички програми, се сформират „хвърковати чети“ от „специалисти“, които обсебват цялото пространство от държавните структури през общинските, до частните фирми. Те разработват, „лобират“ и изпълняват проекти, и отчисляват за онези, които са им разрешили да работят. Това, за съжаление, е обществена тайна и порочна практика. Аз не съм чувал някоя община да е разработила самостоятелно проект (бил той хубав или жизнено необходим за общността), без санкция „отгоре“ и да е минал, а ако все пак има такива, вероятно са единици.

Евро парите са мощен инструмент в ръцете на управляващите, с който държат в подчинение общините, мъстят за „неправилния избор“ на изборите, възнаграждават „наш’те“ и дори реализират лични амбиции. Може да се загубят пари, но нечий нос ще е натрит! Като Бургас-Варна за предния програмен период.

Този модел се е мултиплицирал и на ниво община. Пример за това са така наречените социални програми. Те са просто инструмент в ръцете на местната администрация, който им дава възможността да държат в подчинение общността, да контролират вота на хората и да утвърждават „абсолютизма си“. По време на предизборната си кампания разговарях с доказани строителни специалисти с богата практика. Досега са кандидатствали 46 пъти за участие в обществени поръчки (свързани само с тяхната специалност) – спечелили са само една?!

2. Липсата на капацитет както в отговорните фактори веднъж, така и втори път,  в „експертите“ по места, назначени от кметовете, както и в т. нар. „специалисти“ споменати по-горе, чувството за безнаказаност у общинските и държавни администрации, всичко заедно води до проваляне на тръжни процедури и неусвояване на средства, също така до нагласени търгове, провал на проекти (ОПРР) и спиране на цели програми (ОПОС, ОПКонкурентоспособност).

3. Липса на ефективен контрол води до приемане на некачествени проекти, до занижени критерии (всъщност критерия е един „наш’те“) и неправилно оценяване. Кражба и разпространение от отделни „експерти“ на чужди готови проекти (без последствия), без да се отчита фактът, че всеки проект е уникален. Стига се до абсурдни ситуации в усвояване на средства по ОПРР за никому ненужни съоръжения (показвани дори по различни телевизии), кичозни реставрации и реконструкции на исторически обекти, разбити улици, некачествени асфалти и като цяло до правене на проекти с цел да се усвоят „едни пари“ и по възможност повече в нечии джобове. Последващ контрол почти липсва. Ако случайно някой бъде хванат (обикновено не е от управляващите), започват да се точат дълги дела до момента, когато дойдат „наш’те“ и тогава се прекратяват. За съжаление, акцентът на работата по еврофондовете е: да отчетем повече усвоени пари, а не за какво да бъдат усвоени или за какво е трябвало да се усвоят.

4. Забавяне на процедури и абдикиране на институциите от собствените им правила са една от основните причини за неусвояване на средства. Ако един бенефициент закъснее дори с час над определеното време, той се отхвърля. Ако една институция не спази законноустановения срок (напр. 3 месеца) и го просрочи понякога дори петкратно – виновни, санкции и неустойки няма. Особено болезнено е когато се реализира даден проект (без значение общински или частен) и се бави финансиране на вече извършени дейности. Бенефициентът е теглил кредит, направил е разчет за връщане на сумите в рамките на определен период и изведнъж, без причина, срокът за плащане (напр. от един месец) се удължава незнайно колко (има случаи на над година), а през това време, лихвите са за сметка на бенефициента и си вървят…

5. Липса на подходяща инфраструктура за реализация на проекти: провежданите информационни кампании в по-голямата си част са формални, закъснели, повърхностни и почти винаги, се състоят от прочитане на текстовете, публикувани на страниците на съответните министерства. Процедурите са тромави, с куп ненужни документи. Банковият сектор, който следва да осигури кредитен ресурс за реализация на проектите, работи с проценти като за свободния пазар, а едно забавяне на плащане от страна на Управляващия орган по съответната програма, може да доведе до фалит на бенефициента.

Поуки:
В следващият програмен период 2014-2020, фокусът трябва да бъде върху по-доброто стратегическо планиране, държавническо мислене, запазване на експертен персонал в системите за управление и контрол и опростени правила и процедури. Трябва да бъде осигурено по-голямо финансиране за големи инфраструктурни проекти и да има по-голямо използване на средствата на ЕС в областта на електронното правителство и електронното правосъдие. Също така за R&D (научноизследователска и развойна дейност) и иновациите, образованието, здравеопазването и социалните грижи и най-вече, малкия и среден бизнес!

Боян Георгиев е кандидат за народен представител от Варна, на 8-мо място в листата на Реформаторския блок. 7/8.
Гледай предизборен клип

 
Pin It Добави в Svejo

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Публикувано в мислене с етикети , , , , , , , , , , . Постоянна връзка.