Испанското кралско семейство и придворните им се гордеели с отличителните си белези спрямо простолюдието. Следели и бранели родословното си дърво внимателно като претендирали, че никога не са смесвали кръвта си с тази на маврите, проникнали от Африка в Испания.
За разлика от тъмнокожите, при хората с по-бели кожи – представители на висшите съсловия, вените и техния син цвят са по видими. Наричали тези хора sangre azul, което означава синя кръв. Оттам този израз за аристократична принадлежност става популярен в много европейски държави, включая и България.
