Максуда – бисерът на Варна и ромският проблем (20 снимки) / varnasummer video podcast and blog

Максуда – бисерът на Варна и ромският проблем (20 снимки) 0

Писал съм вече за Максуда в блога си.
Беше преди 2 години, когато кмет беше Кирил Йорданов, избран с подкрепата на ГЕРБ.
Тогава влязох с мотора в квартала, за да направя няколко снимки и едва успях да изляза, защото започнаха да ме целят с камъни. Крещяха ми, псуваха ме, а аз цяла нощ разсъждавах над случката. Задавах си въпроса „добре, защо?“

Ще се върна малко по-назад.
Беше в началото на деведесетте. Същия район – Младост, кв. Трошево, ул. „Радост“. Съсед от блока си докара два панелни гаража с камион, един кран му ги спусна, онзи си сложи железни врати и хоп – гаражчета за Ладата и Форда.
Не последва никаква санкция. След месец друг съсед си докара такъв гараж, после трети, четвърти и накрая гаражите станаха към 20. Откараха си така поне 20 години. Грозни, панелни, сиви гаражи от бетон и ръждясала ламарина пред блока ми. Някои дори нямаха врати и вътре децата си палеха огън.
Всички негодувахме, но никой не предприе нищо. Нито ние – съседите (тогава бях юноша), нито Общината, нито кметството по район. После разбрах, че един съсед с години изпращал жалби и сигнали, та след много време гаражите бяха премахнати. Сега е модата на караваните и бусовете на трупчета, но това е друга тема.

Направих тази ретроспекция, защото тя не се отличава кой знае колко от историята на Максуда. Само че циганите не са си слагали незаконни гаражи, а са си строили къщички. Един построил, никой не му казал нищо, после братовчед му, съседа и ето ти цяло кварталче. И така три поколения.

От снимките в галерията по-долу могат да се видят планините от боклуци, трупани с години. Години, в които общинската и районната администрация неглижират проблема и районът е пример за това какво щес е случи, ако урбанизиран терен се остави без сметоизвозване с десетилетия. Да не говорим, че там никога не са правени инфраструктурни подобрения, а пътищата още са си черни.

Тук е моментът, в който трябва да се спомене, че в Максуда има и законни постройки. Има жилищни блокове на по пет етажа, но хората, които живеят в тях също са заобиколени от отпадъчни барикади. Каналът, по който текат отпадни води днес е в същото състояние, в което беше и през 2013 г. – пълен с боклуци. И тук си задавам въпроса: Как искаме ромите в махалата да спазват правилата след като самата местна администрация не ги спазва? Дори и някой да иска да си изхърли боклука на предназначеното за това място, той не намира за необходимо да го прави, след като всичко около него е в боклуци, които никой не чисти с десетилетия. Това ме подсеща за „Теорията на счупените прозорци“ и онова, което директорът на метрото в Ню Йорк направил, за да въведе ред и да реформира системата.
Писал съм по въпроса тук: „Теория на счупените прозорци“

Теориятя е рожба на криминалистите Уилсън и Келинг. Те твърдят, че престъпността е неизбежен резултат от липсата на ред. Ако един прозорец е със счупено стъкло и си стои така, минувачите ще решат, че на никой не му пука и никой за нищо не отговаря. Скоро ще бъдат изпочупени и останалите стъкла и чувството за безнаказаност ще плъзне по цялата улица, изпращайки сигнали из целия квартал. Сигнал, подканящ към по-сериозни престъпления.”

Именно липсата на ред в Максуда е причината за девиационното поведение на ромите, които живеят там и за чувството им за безнаказаност при предприемането на каквото и да било действие. Строят си, заселват се, раждат се и умират в забравеното парче земя до черноморския канал на Варна.
Тяхното поведение пък буди омраза в нас българите. Ние ги мразим и искаме да ги избиваме, абсолютно нормално е и те да не питаят топли чувства към нас. Получава се един омагьосан кръг, който води единствено до задълбочаване на проблема.

Защо пиша всичко това?

Защото според мен акцията по събарянето на незаконните постройки беше прекалено показно направена и твърде шумно отразена от всички медии, но никой не попита местната власт защо е допуснала да се стигне до тук. Нито една медия не зададе въпроса на местната власт има ли някакъв план за бъдещето на района, за неговото развитие. Защото аз проверих – няма. Как местната власт ще спре връщането на изселените роми, чиято адресна регистрация продължава да се води там? Че те вече се върнаха и си опънаха палатки! На всичкото отгоре съдът в Страсбург спря събарянето като го обяви за незаконно.

А имаше къде-къде по-хитър вариант. Просто Кметът на район Младост Христо Христов трябваше да каже, че иска да почисти камарите от боклук, но част от постройките пречат на преминаването на машините и това налага да бъдат съборени, а тези които не пречат сами щяха да паднат от свличането на боклуците по скатовете с височина 20-30 м.

Изчиства се, боклуците се извозват, прави се укрепващ насип, теренът се заравнява, залесява се, слага се една ограда и полицейска охрана и ето ти с един куршум няколко заека. Остават само законните постройки – блоковете и и няколко къщи. Само че всичко това изисква средства и време, а изборите чукат на вратата, а аз си мисля, че целта на акцията беше повече да предизвика предизборни овации, отколкото трайно решение на проблема, но във Варна винаги е било така.

И да, имаме пример за успешна ромска интеграция. Примерът е от Каварна, където кметът Цонко Цонев, премахна грозни цигански коптори, изгради евтини еднофамилни къщи за ромските семейства съобразени с техния вкус, направи им една фабрика, за да осигури работни места до махалата и проблемът беше решен.

Това от мен по темата. Иначе ето какво съм писал преди 2 години:

01.02.2013 г. Това не e гето в Бразилия, там е по-чисто. Това е Варна. Гетото, което виждате на снимките се намира само на 100 м. от най-известния едноименен мол във Варна. До един от централните булеварди на морската столица и над околовръстния път на града, който минава покрай ЖП гарата, и вече ми идва в повече, почти всеки ден да минавам оттам. И така 20 години, 16, от които кмет е Кирил Йорданов, а последният му мандат (с ГЕРБ) още не е изтекъл.