Имаше едно: „Случвало ли ти се е да бягаш сам и да стигаш на второ място?“ На мен лично ми се е случвало, защото често се оказва, че единственият опонент, който може да те спре, си ти самият или по-точно твоя характер.
В тази връзка, имаме една хубава българска поговорка: „Каквото сам си направиш и Господ не може да ти го направи“, а този пост правя, за да отдам заслужените почести на сребърните медалисти от олимпиадата в Лондон. Те често са по-добри от първите, които сега са по кориците на списанията и още по-често са неправилно пренебрегвани. И така, вдигам тост за вторите като започвам с великата Станка Златева. Ей, бесен бях снощи!
* Заглавието е заигравка с романа на Карл Май „Съкровището на сребърното езеро“.
Tweet
Pin It
Добави в Svejo
