Към българските блогъри 10

В ден като този, в който темата с посегателствата над свободата на словото е на първо място във всички новини, отправям апел към българските блогъри и непоръчкови журналисти – никога да не се разколебават от опитите да бъдат спрени в свободното изразяване на мнението си.

След дни е първото съдебно заседание срещу мен заради едно заглавие в личния ми блог и по-скоро заради една дума в него. Думата е „тумор“, а цялото заглавие е „Боза Анет – тумор за пиене“.

И ако днес целият свят изказва съболезнования към жертвите на тероризма в Париж и всички държавни глави се кълнат да отмъстят за 12-те убити заради проявената им дързост да изразяват себе си, когато написах тази статия, аз просто исках да насоча вниманието към онези хиляди българи, които всяка година чуват страшната диагноза „Болен сте от рак!. Исках да накарам хората да се замислят какво вкарват в стомасите си.

6000 храни и напитки в България съдържат неизвестно количество консерванти и оцветители, които доказано причиняват тумори. Избрах бозата, защото това е традиционна българска напитка, която е символ на здраве и доста хора я употребяват всеки ден. Две малки или една голяма боза, сутрин, на гладно. Консумираха я и моите деца, докато един ден не прочетох свръх ситните буквички върху етикета: Е951 – Аспартам, Е950 – Ацесулфам-К и още 3 Е-та. После просто изнесох съдържанието им в статия в интернет, а статията озаглавих така, за да подчертая важността й. И при все, че в текста няма нито една обидна дума към конкретна личност, направен е сравнителен анализ с други марки боза и са посочени източници, собствениците на марката решиха, че публичното оповестяване на съставките им струва 50 000 лева. Това е сумата, за която ме съдят, защото съм си позволил да информирам хората какво има в напитката, с която са пораснали, но вече не е същата. Сега ще се наложи да спорим в съда, а единственото, което целях, беше рецептата да бъде променена, защото никъде върху етикета не пише в какви дози са тези Е-та и никъде не пише бозата да се консумира с мярка. А, ако детето ми пие по две такива „бози“ всеки ден и в течение на няколко години? Тогава?

Не свалих статията и изтърпях доста обиди. Наслушах на неаргументирани теории, получавах злобни анонимни мейли, не изтрих нито един коментар (най-много са под споделения във ФБ линк към статията) и мълчах, но нищо не ме мотивира повече да продължа да се боря така, както получаването на призовката за наказателно дело от частен характер и от „съвсем случайно“ променения етикет на боза Анет, на който вече ги няма Е-тата, а само наименованията им.

Казусът Боза Анет вече не се свежда само до полемики около съставките. Полемиките бяха във Фейсбук през лятото, минаха и си заминаха. Половин година по-късно, обаче, темата отиде по-надълбоко. Не знам колко български блогъри са били съдени заради написаното от тях, но за 20-те години, в които бродя из интернет, май не са много?
В случая  не говорим за някаква жлъчна статия изпълнена със злоба и цинизъм, говорим за изразено в рамките на бон тона мнение, а дали то е правилно, е съвсем друг въпрос. Лично на мен ми мирише на опит за създаване на прецедент, който има за цел да стряска следващите осмелили се да разсъждават писмено по темата за съставките в храните. А колбасите, хляба, месото, какво? Утре някой друг ще опише състава им и ще го съдят, докато си слагат каквото искат в тях ли? Така ли ще процедираме? Ето това е другата причина, която ме кара да не отстъпя и да продължа да отстоявам мнението си – за да дам пример.
И смятам да се боря докрай.

Из Конституция на Република България:

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.

IMG_20150107_184053

 
Pin It Добави в Svejo

10 коментара по Към българските блогъри

  1. Pingback: Боза Анет – една година по-късно / varnasummer

  2. Pingback: Ако религията ти иска да убиваш, моля, започни със себе си | Александър Доценко онлайн

Вашият отговор на Eva Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Публикувано в мислене с етикети , , , . Постоянна връзка.