Хелоуин, кукери, Сурва и други традиции 0

Пак е 31 октомври.
Влиза второкласничката ми в класната стая днес и засмяно извиква „Честит Хелоуин!“
Десетината деца вътре помълчаха няколко секунди, може би смутени от мен, след което вкупом започнаха да се надвикват как такъв празник нямало, тука сме си имали кукери, а едно от тях предложи да се преброят да видели кой избор има превес.
Гласовете бяха 8:2. Моето дете и детето на един италианец.
Тръгнах си с усмивка от цялата случка, но си викам глей кво нещо. Тия деца кукер наживо никога не са виждали, но снощи са им настроили мозъчетата, че не бива да се радват на нещо, което не е измислено от великата българска нация и нещо, което някога щеше да бъде наречено западно влияние.
Точно така. Говорим за второ поколение, което не е живяло в социализъм, но явно ще трябва да мине още време.
И един въпрос към моето поколение: Вие Кукери празнували ли сте?

Някой веднага ще каже: Какво значи ‘Честит Хелуин’? Това някакъв празник ли е, че трябва да се честити?
Как по друг начин едно дете на 8 г. да сподели емоцията си от Хелоуин влизайки в класната стая, след като в последните октомврийски дни навсякъде в интернет трендът е бил пранкове и идеи за маски?

Тук не става въпрос да противопоставяме празници, а да оставим децата да се забавляват, маскирайки се и ядейки лакомства.
От чисто детско-педагогическа гледна точка, емоцията около подобен празник стимулира креативността на децата, моториката им и ги учи как да започнат и завършат свой малък проект, който ще бъде оценен от публика не с оценки, а с  лакомства.

„Не! Когато англичани и американци се закичат с  мартеници и аз ще им празнувам Хелоуина“.

Американци и англичани да си сложат мартеници е чудесна идея, но си мисля, че първо трябва да знаят, че подобна традиция съществува.
Иначе какво по-хубаво от това човеци от различни националности да се обединяват в общи празници и то празници, които не са ограничени от религиозни принадлежности като Коледа, Пасха и Байрям.

КУКЕРИ

Обожавам кукерските карнавали и винаги съм мечтал да вляза в такъв костюм, но за съжаление във Варна подобен маскен карнавал, който да обединява различните етнографски групи няма. Трябва да се ходи чак до Перник на Сурва.

Кукерите са наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари.
Обичаят е разпространен повсеместно в Южна и Централна Европа, както и в Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Северна Македония, Словения, Хърватия, България и т.н. Подобни карнавални маски съществуват и в Италия на остров Сардиния.

Италия:

Италианските кукери или мамутонес (mamutones) носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси. Много близък ритуал се празнува и в Кантабрия, Испания. Казва се Виханера, а испанските кукери се казват зарамакос. Празнува се през първата неделя от новата година.

Испания:

Кукери има и в Полша, Унгария, Хърватия и Словакия, а също и в Австрия, където се наричат перхтен (Perchten). Обичаят по нашите земи води началото си от траките, където се празнувал по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий и посрещането на земеделска нова година, свързана със заораването на нивите. Кукерството празнува отминаването на зимата и настъпването на лятното плодородие.

ХЕЛОУИН

Обичаят да се издълбава тиква с очи, уста и нос идва от ирландската култура. Легендата разказва, че човек на име Джак, пияница и гуляйджия, измамил Сатаната като го накарал да се качи на едно дърво. Джак издълбал кръст върху дънера на дървото и така хванал дявола в капан. Човекът сключил сделка с демона, че ако никога повече не го предизвиква, ще го пусне от дървото. Според народните поверия, след като Джак умрял не бил допуснат нито в рая, защото бил много лош, нито в ада, защото сключил сделка с дявола. Но Сатаната дал на Джак въглен, с който да осветява пътя си през тъмнината. Въгленът бил поставен в издълбана ряпа, за да свети по-дълго.
Доста време ирландците дълбаели репи, но емигрантите им в Америка стигнали до извода, че тиквите са по-големи и по-удобни. Затова в Съединените щати и досега се използват тикви, в които се поставя свещ.

На 31.10 древните келти празнували своята нова година. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят.
За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно. Обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията (това е сходно с кукерската традиция на 1 януари у нас).
На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. Самите жители се събирали около огньове, като на края на събирането всеки взимал въглен от огъня да си запали огнището.
Но папа Григорий IV почнал силно да се дразни на тази езическа традиция и решил да сложи край. За целта наложил 31 октомври като ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. И така датата вече била белязана от християнската църква като деня на Вси Светии.

Смисълът на живота е в търсенето и намирането на щастието, а празниците са доказателство за това. Не е нужно да ги противопоставяме.


P.S. И понеже често в социалките противопоставят Хелоуин на българщината, Денят на народните будители се отбелязва на 1-ви ноември, ден след Хелоуин.

 
Pin It Добави в Svejo

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Публикувано в мислене. Постоянна връзка.