Девети септември не е празник! 3

Не мога да скрия учудването си от това, което се случва днес – 09.09.2014г.
Няма да се превземам и да описвам, колко съм възмутен, защото запасите ми от възмущение отдавна са изчерпани. Особено за постъпки на хората от БСП. За мен тия хора не живеят на този свят и не присъстват в XXI в. Те непрестанно ни дърпат назад с една ясна цел – да събудят носталгията в избирателите си, да ги активират предизборно. Старите им кадри ги разбирам, но защо младите партийни членове не им се противопоставят?!

Защо 20-30 годишни младежи, които предната вечер са играли WOW в мрежа, на другия ден се насилват да страдат, правейки се на съпричастни, когато поставят цветя на паметниците на Васил Коларов и Георги Димитров и почитат големците от Коминтерна? Защо тези млади хора, от които се очаква да започне промяната в левицата, почитат дата, която поставя началото на комунистическия режим в България, а този режим е официално обявен за престъпен? Обявен е за такъв още преди 14 г. от Народното събрание на Република България, но това не пречи на доскорошният му председател – Михаил Миков да каже, цитирам:

„9 септември 1944 година доведе до коренен обрат в демократичното развитие на страната“
Да, новият председател на БСП е прав за едно: коренен обрат в демократично развитие на страната настъпва, но този коренен обрат полага началото на комунизма в България. След тази дата, само за една година, са избити приблизително 40 хил. души.
Осъдените на смърт от т. нар. „Народен съд“ са 2730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.

Гледам Фотоархива за Народния съд през 1944 на Тодор Славчев и не мога да разбера, защо колкото повече се отдалечаваме от комунистическото минало на България, толкова повече се налага да го обсъждаме?!
Всяка година спорове, всяка година циклене около една и съща тема. Защо бе, господа социалисти, правите всичко това, след като законът е категоричен, че режимът, който почитате, е престъпен?! Ето, аргументирам се. Аргументирам се със закон, приет от Народното събрание на РБ, обнародван в бр.37 на Държавен вестник на 5 май 2000г. Ще цитирам само чл. 2:

(1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения „Народен съд“;
4. моралния и икономическия упадък на държавата;
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.
(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
е) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.
Линк към целия закон

За мен не е нормално председател на партия, която по всички прогнози ще бъде и в 43-тото Народно събрание, публично да твърди, че „никой не може да отрече социалното и икономическо развитие на България – образованието, здравеопазването, икономическият растеж“, когато частната собственост на цели родове е била изземана, а българи са били разстрелвани и настанявани в лагери. Е, има кой да го отрече, г-н Миков, отрича го български закон, който е приет от най-висшият орган в държавата – парламентът.

Г-да млади социалисти, набори! Моля Ви, недейте да им пригласяте и спрете да повтаряте думите на лидера си, че след 1944 г., България се е радвала на „социално развитие“, защото избиването чрез разстрел на  интелектуалците, на инакомислещите в една страна, не е признак дори за социална стабилност, да не говорим за развитие. Разследване на „Дневник“ доказа, че по данни на секретни документи, България на два пъти е била доведена до банкрут от управлението на комунистическата партия, а Живков тайно предлага на Хрушчов да купи българския стратегическия златен резерв, възлизащ на 20 т. злато, формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава нито едно правителство не си е позволявало да посегне на златния резерв, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г.
За какъв социален и икономически възход говорим, г-н Миков?!

P. S. Мисля, че съответното звено на прокуратурата  би трябвало да се самосезира след такова изявление на обществена фигура от този ранг.

7/8

 
Pin It Добави в Svejo

3 коментара по Девети септември не е празник!

Вашият отговор на al Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Публикувано в мислене с етикети , , , , , , , . Постоянна връзка.